Галина Борисова- хореограф биография

                                    Галина Борисова като " Хуанита Хилдегард Бо"  2005г.


Галина Борисова е позната на българската и международна публика с няколко емблематични солови работи​: "Как бързо тече животът от януари до декември" изследвайки времето и динамиката на Вирджиния Улф,"Тук долу всички люляци умират" провокирано от писателят Марсел Пруст и композиторът Рихард Вагнер," Анигона-това съм аз" заедно с румънската драматуржка Gina Șerbănescu, изследвайки основния антагонизъм на древногръцкaтa трагедия, а именно личното срещу политическото – през своята собствена гледна точка, «Хуанита Хилдегард Бо» фотографията като провокация за танц, «Танцувам Мария Калас», изследва­ драматизма в оперните персонажите на 19 век. и др.

През последните години Галина работи върху проектите: "Това е всичко" манифест за пост модернизма, "Историята на вчерашния ден" изследвайки дневниците на Лев Толстой, ​«Три пиеси четири действия - Play Чехов» провокиран от творчество на А. П. Чехов, «Джовани, Лучия и Сесиля» ­камерна фалшива опера, вдъхновена от внезапното композиране, несполучливото пеене и оперните либрета​, «Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго» реконструкция на хореографии на пост модернистите от Джъдсън театър, Ню Йорк (1960) и др.

Създава и продуцира повече от 45 проекта, представяни в Европа и САЩ. Нейни представления са показвани на: Spring festival,  Bard College, Dance Theatre Workshop, Aerowaves, PoliTalu Center, Dance Across Borders, Duncan Center, Krakov Dance Festival, Silesian Dance Festival, Балканска танцова платформа, Международен театрален фестивал "Варненско лято" и др.

Работи с​ Theatre Giljotin Стокхолм, ​Гранд Театър, Холандия, Hippodrome Theatre Флорида, ​Kubilai Khan Investigation Франция​, ​Deja Donne Чехия/Италия, ​Louise Bedard Dance​ Канада, Elsa Limbach, САЩ, Сръбски Национален Театър, Нови Сад и др..

През 1998г. ​“A Never Ending Story” печели първа награда на международен конкурс за съвременна хореография в Гронинген, Холандия. Гост преподавател в Нов Български Университет 1998­- 2011 София; Дънкан Център, Прага 1999; Театрално училище, Хронинген 2004; НАТФИЗ «К.Сарафов» 2003. и др. През 2005г. получава златен медал за нейното соло
„​Хуанита Хилдегард Бо​” в Белград  за най-добър соло изпълнител. Номинация ​Икар​ 2014 за спектакъла «​Танцувам Мария Калас​» и "Тук долу всички люляци умират"2018.

Галина организира годишни танцови концерти съвместно с ​Фондация «Етюд» - организират и продуцират нови кратки танцови премиери. Последните издания включват участие на артисти от Румъния и Македония. След деветото издание на танцовите концерти, Галина инициира фестивал "Етюди и приятели" заедно с Ани Колиер. Това е платформа за танц и образование, за представяне на български продукции, както и на българи, които живеят в чужбина, като през последните 5 издания фестивалът има и своята динамична международна програма. През 2020 фестивалът  осъществи своето 5-то онлайн издание, посветено на 60 години от смъртта на хореографа Вацлав Нижински. Фестивалът включва разнообразна програма от изложби, срещи и дискусии и представяне на документални филми, като се стреми приоритет на платформата да е Танца във всичките му жанрове и разнообразие.

 ​Инициатор на ​редица семинари и работни ателиета. В момента е резидент артист в галерия "Етюд.

През последните години интереса на хореографа се фокусира в анализиране на методи от последните години: instant composition, ​hangout technique, ​copy/paste култура ​и разработването на есета, анализиращи направеното от самата нея.

Галина е автор на книгата “Танцови представи и артистични предпочитания” НБУ 2011г. Пише редовно в блога си ­​http://galina­borissova.blogspot.com/ професионални критики и преводни текстове за танц, както и ​пише поезия като Уте Баумволер ​http://kukufeather.blogspot.com/
Нарича себе си ​– хореограф мутант​.

Блог-платформата "Предпочитания за танц" е подкрепяна през последните 3 години от Национален фонд "Култура".

лична професионална статистика на Галина Борисова- хореограф мутант

 

Dance  stage projects by Galina Borissova

between 1992  – 2014

production premieres: 35

   

«On the set of the Tempest» -  Hipp State theatre, FL with Ani Collier and Tzveta Kasavova,  4 may 2014 one premiere/ 100 audience

«Anti-GONE-It's me» - 2014 solo/ with Gina Șerbănescu (dramaturgy) Romania and Todor Stoyanov (music), Antistatik festival / Tri3avisim project – 70 audience/ residency in Bacau George Apostu Cultural center- 80 audience ; ONE WEEK DANCE FESTIVAL Plovdiv on 31 sept. at Tabacco factory – 60 audience/ Zapaden park festival – 21 September – 90 audience / 15 October Red House

“Lucia, Diovanni and Cecilia” – 2014 chamber opera / 3 dancers /premiere at Red House, Sofia, 6 performances 250 audience

"I dance Maria Callas" 2013 - solo by Galina Borissova/Antistatik festival- September/ SDW-October   2013 – Blagoevgrad theatre festival 2014, George Apostu center, Bacau, Romania/ nomination ofr IKAR award / Varna festival – 27 November – at gallery

 10 performances/ 550 audience

 "Play Chekov"- after A.P.Chekov 2012, with 5 actors , 5 perforances/ 200 audience

 "If you don't have a masterpiece, start out with something else" -2012 lecture performance with Garage collective, renovation of masterworks by Ivonne Rainer, Trisha Brown, Isedora Duncan, Mary Wigman and others / 7 performances 350 audience /performed at Red House and Sofia University

Etud dance concerts 2011, lecture video presentations - 3 days project Red House, 3 shows, 150 audience

" Still there is something to be done..." 2010  improvisation events at Red House, Sofia Антистатик festival, 4 performacnes

 «There is still to be done with leotard»- 2009

Performed and premiered for Antistatik festival

6 april, Red House, Sofia  / 70 people audience

"Tchaikovsky" - 2008

 supported by foundation Etjud and  ballet ARABESK

20 june, Theatre Sofia /1 performacne,  audience - 350

"Smile of mind" – 2007

production of  National theatre. Novi Sad

National Theatre, Novi Sad, Serbia

September 2007- october 2008

Performances around 20 / audience around 2000

"My dog likes Renata"- 2005

supported by «Еtud» foundation

October 2005-october 2006 / Theatre «Sfumato», Sofia / 10 times performed, around 500 audience

June, once for festival «Erata na Vodoleia», Burgas- audience: 100 people

«Juanita Hildegard Bo»- 2004

PACT Zollverein, foundation Etjud, Red House- Sofia , Goethe Institute- Sofia

2006- 2 perf.at Bard College, NY, Dance Across Borders, USA/ audience 1000

2005-  Balkan Dance Platform 15 nov., Skopje, Macedonia/ audience 800

2003 Central Station at dance Theatre Workshop in NY, december/ 2 shows/ 1200 people

2004 Red House, Sofia , sept- sept. 2006-7 / 30 times/  900

3 times in sept. 2005,  Goteborg for 24 kvadrat- audience 48 people

“La Sonnambula” – 2003

свободен проект (финансиран с лични средства)

2 times for Le Subsistances festival in Lyon, 400 people

National Theatre in Novi Sad, Serbia / 2 shows/ 350

2 times for Central Station festival for Dance Theatre Workshop in New York/ 800 people

«From your bones» - 2003

co-production between Grand theatre, Groningen, Tanz theatre INTERNATIONAL, Hannover

21-30 august  Grand Theatre, Groningen/ 10 times, audience -1000

10,11  TANZtheaterINTERNATIONAL , Hannover – 2 times / 600 people audience

23-25 april 2004 Korzo theatre , Den Haag / 600 audience

25 june Kulturetage, Oldenburg / 350 audience

Alfred's best friends – 2003

Production of Grand Theatre, Groningen/ Red House, Sofia/ DCM foundation, Bucharest

22, 23 april / Grand Theatre / 450 audience

25, 26  april - Spring dance festival Utrecht / 700 audience

28 september, Balkan dance platform in Bucharest / arround 600 audiecne

“Galina’s freinds”- 2003

production of Norderlingen theatre school, Holland

5 performances at Grand theatre, Groningen / around 700 audience

“Lost Chicks”- 2002

production of Giljotin Theatre, Stockholm

september- one week at Goljotin Theatre / around 300 audience

"Petya, Sonya &Lidia" - 2002

New Bulgarian University project, Sofia

2 times performed at Theatre «Sulsa i Smiah» /  600 audience

1 time for Varna summer theatre festival / 500 audiecne

1 performance , Burgas, festival «Erata na vodoleia» 250 audience

"Looking for Versavia"- 2001

Ballet «Arabesque» project/ Galina Borissova, performed at theatre «Sofia», National Theatre «Ivan Vazov», Balkan Dance Platform, Sofia

Performed between october 2001- sept. 2002

5 times performed / audience: 800 people

«17th of October" »  2001

November 29th till December 2nd, 2001

1 time presented for Balkan Dance Platform, Sofia/ around 300 audience

"Defile" 2001

2 times performed for Dance Across Borders festival, Gotenborgh, Sweden / 400 audience

“Transitions”- 2001

Hippodrome Theatre, Gainesville, FL

2 times premiered in feb.2001 / around 300 audience

2 times Varna summer festival/ 80 audience

Ataraxia - 2000

Grand Theatre Production- (coproduction with «Sophiensaele» Berlin and «Odavision», Sofia), production supported by International dance competition, Groningen, Holland

17, 18, 19 feb. Grand Theatre, Groningen/ audience 850

4 performances in march  at Sophiensaelle , Berlin /  550 audience

9 june Varna  summer festival / 350 audience

10 June «Sulsa I Smiah» theatre- 200 audience

6 july Bithom , Poland/ 350 audience

7 july – Krakov, Poland/ 150 audience

"Passion simple"- 1996

American Dance Festival, USA

one performance at Duke University, during International choreographic programme/ around 950 people

1999 “Destination in the rough”

2 performances at “Sfumato” Theatre /  240 audience

"Attractive theories and post-modern rituals" – 1998

National Palace of Culture, Sofia

1 time performed for choreographic competition, organized by ballet 'Arabesk» / around 350 people

"A Never Ending Story" – 1997

premiered at Military club, Sofia, 4 performaces / around 400 audience

1 time, for International choreographic competition, The project received with first prize for choreography, Holland 1998 / 1500 audience

2 performances for AEROWAVES festival, Amsterdam/ 800 audience

1 performance, Festivl small theatre forms, Vraca / 30 people

"If I have 3 days ...in the 13th century"- 1997

5 shows in february at Duncan Centre, Prague / 350 people

"Gallantry of the time"- 1996

New Bulgarian University production

2 times presented at Theatre Sofia / 600 people

"The Ball"- 1995

Theatre Studio 4XC, Theatre 4XC, Sofia / 6 times performed / around 300 audience

"The Spiral" – 1994

3 nights at Alexander club, Sofia / 120 people

"French Quadrille for 8 people” – 1993

10 min. dance with 8 actors, project of New Bulgarian University / part of theatre project

Dance Concert- 1992

Production of the school

23 july, Tzikabaka’s school, Serres, Greece / 550 audience

Galina can make her statement visible. She created her own universe and a poignant sense of humor as well. Moreover she is a very pleasant, attractive and congenial person, all over adding to her effectiveness in her various pursuits.”

Martha Mayers ADF Dean & Professor Emeritus - Connecticut College

-->

Подробна информация

за сценичните проекти на Галина Борисова

1990г.  – 2014 г.

Продукции премиери:  35

2014 "On the set of the Tempest" - Florida, with Ani Collier, Tzveta Kasabova

2014 "anti-GONE- това съм аз"- заедно с Тодор Стоянов- музика и Джина Шербанеску, Румъния - драматургия

2014 - "Лучия, Джовани и Сесиля"- проект с Деница Дикова, Ирена Цветанова и Искрен Петков

2013 - "Танцувам Мария Калас" соло

2012 - "Play Чехов - Три пиеси- четири действия" - 5 актьори

2012 - "Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо ново" - с Гараж колектив

2011- танцови концерти на фондация Етюд

2009/10 - «Дали танцът променя света…»- импровизирани акции - танц и видео на тема еко проекти, глобалното затопляне, петролните войни, закона за пенсионирането - премиера Център за култура и дебат «Червената къща»  5 представления, публика – 150

2009 - «Все още има какво да се направи по трико…»

премиера Антистатик фестивал

6 април, Център за култура и политически дебати «Червената къща», Sofia  / публика- 70 

"Tchaikovsky" - 2008

премиера за балет «Арабеск»

20 юни, Театър «София» / публика- 350 

"Усмивката на разума" – 2007

премиера – Национален театър за опера и балет, Нови Сад

представлението е игранo през сезон септември 2007- октомври 2008

представления: 20 / публика: 2000

"Моето куче харесва Рената"- 2005

октомври 2005-октомври 2006 / ТР«Сфумато» / представления-10, публика- 500 

спектакъла е игран на фестивала «Ерата на водолея», Бургас, публика-100 

«Хуанита Хилдегард Бо»- 2004

продукция на PACT Zollverein, foundation Etjud, Red House- Sofia , Goethe Institute- Sofia / 2006- 2 представления в Bard College, NY, Dance Across Borders, USA/ публика- 1000

2005-  Balkan Dance Platform 15 ноември, Скопие, Македония , публика-  800

2003 Central Station- Dance Theatre Workshop, NY, декември/ 2 представления/ публика- 1200

2004 Red House, Sofia , sept- sept. 2006-7 / 30 представления/ публика- 900 /

Солото е играно 3 пъти  през септ. 2005 в  Гъотеборг/  24 kvadrat- публика-  48 

“La Sonnambula” – 2003

2 пъти - Le Subsistances festival, Lyon, публика- 400

Национален Театьр, Нови Сад, Сьрбия / 2 представления/ публика-  350

2 представления- Central Station festival, Dance Theatre Workshop, New York/ публика- 800

«From your bones» - 2003

ко-продукция на Grand theatre, Groningen, Tanz theatre INTERNATIONAL, Hannover

21-30 август, Grand Theatre, Groningen/ 10 представления – публика-  1000

10,11 TANZtheaterINTERNATIONAL, Hannover – 2представления / публика- 600

23-25 април 2004 Korzo theatre , Den Haag / публика- 600

25 юни, Kulturetage, Oldenburg / публика- 350  

«Приятелите на Алфред» – 2003

Продукция на Grand Theatre, Groningen/ Red House, Sofia/ DCM foundation, Bucharest

22, 23 април/ Grand Theatre / публика - 450

25, 26 април- Spring dance festival Utrecht / публика- 700

28 септември, Balkan dance platform, Bucharest / публика-  600

“Galina’s freinds”- 2003

Продукция на Norderlingen theatre school, Холандия

5 представления, Grand theatre, Groningen / публика- 700 

“Lost Chicks”- 2002

Продукция на Giljotin Theatre, Стокхолм

Премиера в Goljotin Theatre, брой- 10 пъти  / публика-  300

"Петя, Соня и Лидия" - 2002

Проект на Нов Български Университет, Театрален департамент

2 представления играни в театър «Сълза и Смях»/ публика- 600 

1 представление - Варна летен университет / публика- 500

1 представление -  «Ерата на водолея», Бургас/ публика- 250 

"Търсейки Версавия"- 2001

премиера за Балет «Арабеск» / игран в театър «София», Национален театър «Иван Вазов», Балканска  танцова платформа, София

5 представления между октомври 2001- септември 2002, публика-  700- 800 

«17 Октомври» -  2001

29 ноември , 2 декември, 2001

1 представление-  Balkan Dance Platform, София/ публика-  300

"Дефиле" 2001

2 представления -Dance Across Borders, Швеция/ публика- 400 

“Transitions”- 2001

продукция на фондация «Етюд», премиера в Hippodrome Theatre, Gainesville, FL

2 пъти предтсавления в САЩ, февруари 2001 / публика-  300

2 пъти представления за Варна летен театрален университет/ публика- 80 

«Атараксия»- 2000

Продукция на Grand Theatre , ко-продукция с  «Sophiensaele» Берлин и «Odavision» София, международен конкурс Хронинген

17, 18, 19 feb. Grand Theatre, Холандия/ публика-  850

4 представления през март в  Sophiensaelle , Берлин/ публика- 550

9 юни- Varna  summer festival / публика- 350

10 юни «Сълза и Смях» / публика- 200

6 юли-  Bithom ,Полша / публика- 350

7 юли – Краков, Полша/ публика- 150 

"Passion simple"- 1996

премиера за American Dance Festival, USA

представление в Duke University, САЩ,  Международна хореографка програма/ публика- 950

“Destination in the rough” - 1999

2 представления в ТР «Сфумато»/ публика- 240  

"Атрактивни теории и пост модерни ритуали" – 1998

продукция на Балет Арабеск

премиера- Национален дворец на културата НДК, зала 2

Хореографски конкурс организиран от балет Арабеск» / публика- 350

"A Never Ending Story" – 1997

премиера- 4 представления, Военен клуб, София / публика-  400

Спектакъла участва на Международен конкурс за хореографи, получава първа награда, Холандия 1998 / публика- 1500

2 представления- AEROWAVES festival, Амстердам/ публика-  800 

1 представление, Фестивал на малките театрални форми, Враца / публика- 30

"If I have 3 days ...in the 13th century"- 1997 
 5 представления през февруари в Duncan Centre, Прага/ публика-  250

"Галантности на времето"- 1996

Продукция на НБУ

2 представления в Театър «София»/ публика- 600

"Балът"- 1995

Театър студио 4XC/ 6 представления / публика- 300

"The Spiral" – 1994

3 представления в Александър клуб, София / публика- 120

"Френски кадрил за 8 човека” – 1993

хореография за студенти на НБУ, към пиеса на Чехов/ публика-  10

Танцов концерт- 1992

23 юли, Tzikabaka училище за танци, Серес, Гърция / публика- 800

2010 -  2014  /  6 проекта  / 25 представления /  1 120 публика (информацията е до март 2014)

2014 ANTI-GONE (solo с Румънски драматург Джина Сербанеску)  -Tри3ависим,  24 март – Red House / премиера 60 публика

2014 Center for culture and debate Red House «Лучия, Джовани и Сесилия»

21 feb. premiere - публка 60  / 12 март  - 1 представление публика 50

2013 September “I dance Maria Callas” solo “Center for culture and debate Red House” 2 представления – 80 публика, Sofia АНТИСТАТИК ФЕСТИВАЛ- публика 50 / СОФИЯ ДЕНС УИК - НКД зала Люмиер, публика 150

2012  “If you don’t have a masterpiece, start out with something else”- project renovation - works by Ivonne Rainer, Trisha Brown, Anna Sokolow, Isedora Duncan, Mary Wigman, Deborah Hay, performers: Garage collective / Червената къща- 5 представления - 250 публика / ANTISTATIK фестивал- 60 публика / Софийски Университет- 1 представление – 80 публика/

2012  - «Три пиеси- четири действия - Play Чехов» - 2 премиери -  120 публика, 4 представления в Червената къша – 150 публика

2011 several workshops with different communities – Derida Dance Center – 1 група 30 човека, 1 група 15 артисти / презентация  1 представление - 80 публика

критика

публикации

«Моето Куче харесва Рената» - Мила Искренова, Кольо Вандов (в-к Култура), Вера Гоцева

«Хуанита Хилдегард Бо» - Виолета Дечева, Мила Искренова (в-к Култура), Вера Гоцева  (cult.bg)

«Танцувам Мария Калас» -  Елена Ангелова (newdramaturgy)

«А Never Ending Story» - Жаклин Алгра (Theatre magazine Holland)

«Театрон» инсталация на Ваза Маряноф  - Ани Васева «Телата са по верни»

«Три пиеси- четири действия PLAY Чехов» Борис Зафиров

«Търсейки Версавия» - Виолета Дечева (в-к Култура), Анелия Янева (Списание Европа 2011)

хореограф-мутант self text

 
-->

"Незная защо в българския ежедневен речник думата мутант се възприема като нещо негативно"

Влезнах в балетното училище случайно, първото кандидатстване се провали поради нелепата причина, че съм имала белег на лицето (от изгаряне на 3 годинки). Втория път ме приеха пак поради нелепата причина, че сам си направила пластична операция на белега. Също така скрих, че в паралелна позиция краката ми не бяха съвсем прави, по стандарта за балерина. Всичко това може би несъзнателно оформи в мене още от ранна детска възраст чувство за индивидуалност и безсмислена борба за доказване. По-късно тези две неща - лъжата и случайността ме научиха да приемам действителността (но не безропотно), която в зрелите ми абитуриентски години (1985г.) не изглеждаше никак перспективна.

Последвалите "нарочни" специализации в Америка и Западна Европа спомогнаха за разграничаване и ориентиране в безкрайното поле, съставляващо техники и стилове, методи и танцови предпочитания. Разбирах, че следвайки модата - губя индивидуалността, следвайки себе си - губя лесното.

След 1989г. имах шанса да започна да преподавам на 21 години, без да знам точно как да правя това и тъй като работех с група актьори, с тях можех свободно да експериментирам. Така започнах да търся моя начин за ефикасни движения, понякога удобни, понякога неудобни, за да освободя тялото си от 9 годишната постановка на балетната техника, закодирана дълбоко в тялото и съзнанието ми. Исках да бъда себе си и да не повтарям вече познатото.

Така хореографиите ми не можеха да се оприличат с никакъв конкретен стил и често в началото смущаваха колегите ми в България. Публиката обаче възприемаше спектаклите ми интуитивно и необременено от познания и опит. Тази ми индивидуалност беше оценена в Холандия, където спечелих първа награда за хореография и по-късно бях подкрепена няколко пъти от Гранд Театър, Хронинген. Така получих необходимата увереност, за да се боря за мястото си и на националната сцена.

За последните 20 години продуцирах, участвах и осъществих повече от 20 спектакъла, почти всичките с артисти на свободна практика от България и чужбина. Танцьорите още в началото на 20 век преминават границите и пътуват непрекъснато, сменяйки континенти. Да се говори за финландски танц или български танц е доста ограничена представа според мене, тъй като финландският или българският танц се прави от имена, а не от националности.

Темите които "експлоатирам" в моите постановки са обикновени, човешки, естествени реакции на моето ежедневие и личен живот. Веднъж получих комплиментите, че съм Чаплинова актриса и че хореографиите ми имат чувство за хумор, близко като това на героя Мистър Бийн.
Най-голямата ми награда са тези комплименти.
 
Учудва ме неразбирането, че даже и да няма текст, в невербалните представления също има много сериозна драматургия. Това дали искам да завърша спектакъла си с лице към публиката или с гръб, вече е statement. Това което тече извън думите, чрез действията е много повече силно усещане, отколкото коментарите с думи и изявленията за каквото и да било.

Класическият танц свързвам повече с външността и естетиката, красотата и виталността, докато модерният танц ми дава повече възможности за преподреждане на реалността, тъй като модерността е разрушаване на първичността на външната реалност.

В последните ми спектакли забелязвам дистанция към материала който създавам. Така се създава възможност за личностни интерпретации на наблюдаваното и преживяното. Приветствам непосредствеността на фактите, отколкото сензациозността чрез използването им. Не се интересувам от концепции за пространство, време и движения, защото смятам, че те съществуват в нас. Интересува ме повече интуицията, любовта, омразата, риска…Грозното ме пронизва дълбоко, като бръчки по лицето. Красивото ме разплаква, като невъзможност за повторение.

Танца след музиката е това, което би ме накарало да отворя широко очи.
Не си представям бъдещето му в клониране на индивиди, които покриват европейски стандарти. Вярвам в оцеляването на индивидуалността. Понякога за сметка на личността.

Изисква се голяма смелост да се "разголиш" пред публиката, да се представиш непосредствено, без да се натрапваш. Някои беше казал, че сцената не бива да се интерпретира. Тя се възприема като сензация и се улавя чрез тази емоция.

Наричам себе си хореограф мутант.

В английския речник mutant значи: „променящ се, изменящ се, който е резултат на промяна”. Незная защо в българския ежедневен речник думата мутант се възприема като нещо негативно.

Галина Борисова
София 20 ноември 2005

Джон Ешфорд - директор на Плейс Театър, Лондон

Привличайте вашите местни организации ако търсите истински глобален танц

(Джон Ешфорд - директор на Плейс Театър, Лондон

Лекция за WDA, конференция в Дюселдорф, 2002)

Идвам от култура, която предложи на света Английския език - езика, на който ви говоря сега на всички вас. Език на света, не поради Британската Империя и не поради Американския културен империализъм, но световен език защото е красив. И причината за неговата красота е защото той е разнообразен език.

Английският е Италиански, Френски, Немски, със следи от Гръцки, Келтски, Арабски. Неговата красота, широта и нюанси както и запас от думи са поради интеграцията на всичките тези езици и тяхното расово наследство. Нашата островна култура включва Келтска култура, идвайки от Германците, инвазията на Викингите, Римски и Френски връзки. И след 400 години на укрепване и обединяване, бегълците по време на Втората Световна Война и после хора от целия свят на предишната империя и по късно емигранти, донесоха повече от 60 езика, които се говореха в моето основно училище. Ето ние имаме на нашия малък остров история на интегриране. Тази история е уникална, поради наследството на империята и поради географкото положение на острова което ни разграничава от континенталната сухоземна маса. Ако имаш за граница морето, трябва да се разбираш един с друг. Не можеш да имаш война, за да промениш границите. Границата е морето.

Ние посрещнахме толкова много култури, разширявайки се до най - плътно населените площи в света след Бангладеш, Белгия и Холандия. След 5 или 6 години ще имаме два града: Лесчестер и Бирмингам, където ще има бяло малцинство. В Лондон няколко от 32те области са с бяло малцинство. И така, ние имаме много различна култура, защото сме поели пътя който можем за да осигурим на тези култури да имат глас в нашето общество. Ние сме обогатени с това расово наследство.

Но е лесно да загубим лесно поглед от факта, че тази полярност от различия е интеграцията. Това ме поставя в политическа позиция, която не е на мода, защото може да бъде лесно видяна чрез правата. Поради историята на моя остров, аз вярвам в културната интеграцията. Запазването на много култури от една страна, без да се допуска налагането на една култура над друга, или чрез хибридни продукти на нови форми, не е начина да се върви напред.

И така когато гледам напред към танцовите продукции, аз отправям поглед към тези работи, които интегрират, отколкото наблягат на различията. Например интересувам се от Акрам Кхан, който се определя като Бангладежец, роден в Лондон. Акрам тренира при Пратап Павар, висококачествен учител по Катак, който Акрам интегрира със съвременна работа. Не се интересувам от продуцирането на Катак концерти, защото това представя само единия бряг от разнообразието на културата.

Тези много независими гласове, крещейки за внимание в нашия танцов свят продуцираха едно много населено пазарно място. Тези различни гласове се изразяваха в репертоарни компании. След 20 години това се изрази в една голяма стълбица от модерни репертоарни танцови компании. Сега тези кoмпании са по-малко, защото тези различни гласове не могат да се съдържат във формалността на репертоарните структури. Ако сте черен хореограф и работите с черни танцьори, не можете да работите с бели танцьори, за да възтановите репертоара. Това е талково просто.

И така какво е бъдещето? Първо трябва да създадем повече публика, за да регистрираме повече артисти които имат ценни работи за показване. И второ, трябва да бъдем повече проницателни относно кои работи внасяме от международния пазар.

Продуцентите се грижат повече за създаване на повече публика за танц. Когато гледам как е продуцирано изкуството, виждам че най- популярната артистична форма е киното. Може би най-малко популярна е поезията. Ако погледнем как е продуцирано киното, намирам че от Холивуд до Боливуд продуцентите доминират почти във всеки аспект на филма, от концепцията на идеята до внушителната група която ръководи от началните снимки до края на филма. Продуцентите наемат и уволняват писатели, звезди, дори директори, за да направят продукт предназначен да направи пари защото е видян от много зрители.

На другата страна на стълбицата виждам поета, който пише в собствената си стая и публикува поезията си с неговите собствени разноски и може би и я продава на някои библиотеки. И много малко хора четат това. В този случай артиста е и продуцент.

В средата на стълбицата аз виждам новелиста, който има издател, който познава пазара и може да предложи промени, които писателя може да приеме или не. При театъра, продуцента може да има забележителен ефект, как е представяна продукцията или влияе на състава, но при всички положения няма всемогъществото на Холивуд.

Сега ако искам да сложите на стълбицата танцовите продукции, от Холивуд до поета, мисля, че ще бъдем принудени да сложим танца много близо до поета. Много често танцьорите са и продуценти. Те могат да имат менаджери, които правят каквото те искат. Но много рядко имат продуценти, които могат да доведат да се направи нещо различно.

Аз искам да бъда продуцент, въпреки че  системата прави това трудно. Виждам ролята на продуцента в събирането на пари и представянето на идеята на артиста пред публиката и идеята на публиката пред артиста. Понякога това желание e резултат на намесване. Ролята е да се стои по средата и да се провокира диалог. Искам да правя това, защото искам да увелича броя на публиката за танц, иначе няма как танцьорите да представят работите си.

Ние всички вярваме, че танца се развива много успешно. Но на едно представление, в един град в сравнение с театъра или даже балета, публиката посещаваща танц в целия свят е патетична. Трябва да намерим други модели различни от фестивалите. Танцът трябва да е популярен през цялата година, не само веднъж годишно, вплетен в нашия ежедневен живот на градове ни, един до друг с другите културни стоки. Нека да намерим публика, която да поддържа фестивалите през цялата година.

Когато говоря с артистите като продуцент, аз трябва да ги попитам. За кого правите това? И много често не получавам добър отговор. Много често артистите правят представленията за самите себе си. Това може да е добре за записваните форми или за картините, които могат да намерят своята истинска публика и след 400 години, но не и за ефимерната природа на танца, която красота лежи на намирането на публика сега, преди да е изчезнала завинаги.

Мисля че има две групи от хора, за които артистите правят танцови работи: Едното е географското общество и другото е обществото на интересите. Когато говоря за географското общество, имам в предвид регионите или страните с повече от 6 милиона население. Това е достатъчно да се издържат професионални трупи през цялата година, за да се представят интересите на тази група. Аз мисля, че за бъдещето развитие на танцовите продукции в страните с повече от 6 милиона население е да се осигури и поддържа резултатна инфраструктура за локални турнета. Танцьорите трябва да съществуват без да е необходимо да правят турнета извън страната и трябва да бъдат окуражавани първо да предизвикат интереса на хората в техните страни. Колкото повече е културно специфична тяхната работа, толкова по автентична ще изглежда когато е показвана извън страната. Но трябва да бъде показвана в чужбина само когато е развита на интернационално равнище.

Обществото на интересите прескача националните граници. Ако Акрам Кхан представя Катак концерт, той смятам че е достатъчно изящен танцьор за да представи неговите работи на Индийския суб- континент или чрез Индийската диаспора, може да отиде в Канада, или в Америка, където да играе пред общество на интересите които са разпространени в целия свят. Има също общество на интереси сред съвременния свят, avant-garde, саркастичния ръб. Понякога имаме тенденцията да мислим, че всичко това е в Европа, но не е, това са специфични интереси.

Мисля, че има голям проблем с танцовите продукции, където много артисти се адресират до международния пазар, преди да достигнат тяхното общество на интересите или тяхното географско общество. Резултата е разочароващ. Ние все още нямаме публика да поддържаме техните амбиции. Те се обръщат към международния маркет много рано. Или въобще не би трябвало да се обръщат към този пазар. По добре да се обръщат към географското си общество. Просто защото танцът е свободно международно общуване, това не значи, че не е успешно, ако не е показано някъде другаде по света.

Танцьорите нямат право да показват техните работи навън преди да са заслужили правото да показват продукциите си в тяхната собствена страна.

Как всичкия танц ще се финансира в бъдеще? Вероятно в ко-продукции, което е погрешно название за ко-финансиране. Може да има само един продуцент зад гърба на артиста. Това наистина е просто. Парите биха дошли или от таксите или от частни и комерсиални източници. В момента, работи създадени от субсидии от такси, са по често създадени за да привлекат състоятелна (реална) публика и ако са субсидирани от частни източници, то е за да привлекат публика.

Всичко което искам да кажа е: Моля ви оставете ни да създаваме популярни работи по-малко отколкото комерсиални, оставете ни да създаваме субсидирани работи повече отколкото комерсиални.

Думите и фактите ме изморяват

  

Думите и фактите ме изморяват. Предпочитам визията и ефимерния танц.

Имам един малък личен проблем. Не помня дати, имена и доста бавно запомням думи. Фактите ме уморяват. Не мога да се концентрирам върху детайли. Точно затова ми се струва развих изострена чувствителност към наблюдението на случващото се в момента, а не на разказа. Усещането ми за хората и света се базира по-скоро на спомена от визията, медиумната интуиция,  любовната симпания и личните предпочитания, отколкото на реалистична фактология. Така или иначе фактите винаги се тълкуват различно.

Започвам този увод защото бих искала публиката да мисли първо за нас като хора, после като артисти. Живота ми до този момент беше изпълнен със случайности и нямаше много общо с предвидени или предизвикани събития. Рационалността никога не е била доминираща в личния ми или професионален път. Надявам се обаче въпреки развитата интуиция и случайностите, които приветствам, все пак водя живот който няма да има нищо общо със случайността. 

Първите ми усещания за танц бяха когато сама несъзнателно осъзнавах, че не можех да седя на едно място по- дълго от пет минути. Когато усещах, че започвам да се наблюдавам несъзнателно. Това създаваше усещания за друг свят, усещания които по- късно се опитвах да предавам чрез танц. Спомням си майка ми, която ми правеше забележка, че стоя и чакам автобуса невъзпитано. Според нея възпитано значеше каквото другите хора правеха. Това породи у мене несъзнателна съпротива и съмнения към еднаквото още в много ранна възраст. Крайния абсурд беше когато ме караха в първи клас да пиша с дясната ръка. Оттогава пиша грозно и не следвам установения ред. Правят концертни изпълнения. Тази “съпротива” породи  факти и  случайности които детството ми предложи като неизбежност.

По- късно усещането ми за танц ‘зацикли’, когато учех в балетното училище. Питах се защо уча тези стъпки, които няма никога да се науча да изпълнявам перфектно. Така открих колко специфично тяло имам. То не се справяше с усвояването на балетната техника. Това сигурно формира моята упоритост. Не бих се отказала от нищо започнато, поради наивната идея че съм си пропиляла времето. Така приключих с балетната техника и повече никога не се опитвах да стоя в „първа” позиция. Може би по-късно това оформи моя неудобен, клатещ се танц. Така нарекоха колеги от чужбина моя спектакъл  “A Never Ending Story”- панически танц.

Постепенно за последните 20 години моя „неудобен” танц се превърна и в танц - статика. Пример за това е последното ми соло “Хуанита Хилдегард Бо”. С него затвърдих относителната теория, че когато сме в статика, точно тогава позволяваме да се случат неща.

Спомням си, в пубертетните ми години един български хореограф ме нарече “еретичка” . Аз даже не знаех какво точно значи това тогава. Но го запомних за винаги. Оттогава избягвам етикети и определения. Особено отправени към млади хора. Като преподавател се научих да харесвам и даже протежирам различността.

Живота след училище беше много интересен. Той стана моя университет. Първите ми усещания за танца са свързани с допира на собственото ми тяло. Не си спомням  като бебе или малко дете майка ми да ме е прегръщала често, но в годините когато тялото ми се пробуждаше и искаше успокоение чрез допир, тя вече не правеше това от чувство да не ме глези. Сигурно това е и първото ми пробуждане за човешки контакт. Усещането как движа тялото си и цялата тази чувствителност на кожата,  по –късно и на органите ми ме караха да търся  различни начини за изучаване на тялото, като разум и съзнание много категорично се изявяваха като естествени приоритети.

Така поддавайки се на “естественото”, аз никога не се пристрастих към каквито и да е удивителни съвременни методи или педагогически предпочитания. Опитвах се да миксирам опита, да мутирам идеите и да експериментирам с тялото. За известно време предпочитах ,неудобният’ танц, въпреки че изучавах релиз техники. Непрекъснато опитвах различни идеи, изневерявах на вече направеното, тъй като детските ми усещания продължаваха да ми се натрапват. Не обичах масовките и клонирането на индивиди. Все още предпочитам женския танц, но почти всичките ми приятели за мъже. Осъзнавах постепенно, че етикета “лош” ученик може да е нещо позитивно.

Ако веднъж човек започне да танцува, мисля си че не може да спре никога. Невероятно  красиво е просто да се танцува, както и да е. Интересува ме танца, който е свързан със създаването на атмосфера. Каквато и да е атмосфера и настроение. Това прави спектакъла вълнуващ и поетичен. Академичното започна да ме отблъсква, може би в стремежа си за перфектност и подценяване на зрителя. Това разделяне на професионалисти и аматьори. Това разделяне на танц, театър, музика, опера, комерсиално, „високо” изкуство. Все етикети, остарели като покривките на баба ми. Колкото по стари, толкова по ценни. Биха казали някои. Аз също харесвам покривките на баба ми, но не харесвам ликетата и ръждата по тях. 

През годините се забавлявах повече с непосредственост и практика и това обезсмисли обучението ми на цялостна програма към университет. Това доведе и до непрекъснатите до- обучения и кратки специализации, може би поради неоспоримия факт, че все нещо може да се случи. Разнообразието, сравненията и липсата на пристрастия станаха мои най - верни учители.

Винаги съм се успокоявала, че съм голяма късметлийка. Правя точно това, което харесвам. Опитвам се да пиша как разбирам танца. Какво харесвам в танца. Кой танц ме отблъсква, и има ли такъв изобщо? Какво разбирам и влагам в думата танц.  Колкото повече въпроси си задавам, толкова повече спомени ме навяват. Незнам защо се връщам към миналото в този момент. Обикновено се опитвам да предусещам бъдещето. 

Предпочитам да говоря с примери. Това прави думите по-убедителни, а отговорите истински. Харесвам танца и движението защото те са безмълвен начин да кажем нещо, където думите са недостатъчни или изглеждат глупави.  Например: Сядам и кръстосвам крака. Изпъвам гръбнака и вдишвам дълбоко. Отпускам главата отмаляло назад и след дълга пауза бързо ставам и се запътвам в някаква посока.  Всеки който наблюдава това, има със сигурност различни усещания и обяснения. Ето тези усещания ме интересуват в танца. Ето този танц ме вълнува. Поне в този момент. Усещания. Но представите ни винаги са ограничени. А думите са недостатъчни да изразят усещанията.

В танца харесвам случайността, импровизацията. Харесвам също как тялото върви, защото мозъка направлява. Не харесвам танц, който е формален, позиционен,  външен, нарцистичен. Няма танц, който да ме отблъсне. Може би  само ако има някаква агресия в него. Не понасям силата. Тя няма нищо общо с мъдростта. Като малка наблюдавах как по време на боксови мачове мъжете на терена си разбиваха физиономиите и не разбирах защо това се наблюдава от хората с толкова голям интерес. Мислех си също, че филмите в които имаше война са измислица и че това може да се случи само във филм. Бих искала да разбера защо хората не ходят на танци вместо това.

Танц за мене може да е  падащо перо, затварянето на клепачите, треперенето на ръцете, стъпването напред, сядането на пода, облягането на лакът, отпускането на раменете. Не свързвам танца само с пируети или арабески като при класическия танц, свиването и протягането при модерния танц, случването или неслучването при пост- модерния. Танцът за мене се случва тогава, когато не се усеща техниката която е необходима за този танц. Без значение каква е тя. Когато говоря за танц, свързвам това с неизбежното, виталното, безгрижното, концентриращото, лекомисленото.

Спомням си когато за пръв път прочетох в едно списание, че танцьорите на Марта Греъм са имали проблеми с яйчниците си от дългото правене на contract / release се ядосах на Марта. Не исках да преподавам танц, който е фанатичен и преминава границите на удоволствието от движението и създава изменения във физиката на човек. Така едно интервю оформи в мене категорична посока как да се движа по нататък. Въпреки това бях толкова респектирана от Марта Греъм, че дълго време практикувах нейната техника. До момента, когато това увреди също моите стави и телесните проблеми доведоха до по внимателно изучаване на каквато и да е техника.

В средата на 80те у нас още не беше удобно да се критикува свободно, не се позволяваха изказвания или лични мнения, некоординирани с историческите факти (които бяха доста оскъдни и съмнителни) за никой, който е авторитет и има или е имал някаква роля (каквато и да е тя, положителна или отрицателна) в оформянето на  местните тенденции. Нямаше контакт и диалог между поколенията. Все още седяхме със смирени глави и слушахме монолози. Дистанцията на годините при различните поколения не допринасяше за положителен диалог.

По късно през 90те това се изроди в отричането на каквото и когото и да е. Другата крайност. Аз също участвах в тези глупави тенденции. Но след толкова дълго мълчание на човек му се искаше да изрече и назове по свой начин разбиранията си. Надявам се обаче в намирането на баланс. Поне за водене на цивилизовани дискусии. Не говоря за промяна, говоря за диалог. 

Танца не почва и няма да свърши с нас. Моето поколение не е от поколението на интернет, тъй като в детските ми години нямаше компютри, но е от поколението което ползва  интернет в зрялата си възраст. С качването на толкова лична информация на текстове и видео в интернет пространството ми се струва отживяла идеята, че университетите  и училищата са единственото място за образование. Разбира се те са място за срещи и опит, споделян с другите. Личното докосване до артисти и преподаватели е толкова важно, колкото и личното ни усамотено информиране. И какво е опита, ако не е споделен.

Харесвам танца който като че ли е случаен, спонтанен.  В това не влагам никакви технологични или експериментални идеи. Например танца на Мърс Кънингам е забавен до толкова, колкото рационално е предначертан да е случаен и няма значение кое и какво следва. Тава не омоловажава танца на Марта Греъм, който преди Мърс е бил драматичен и сюжетен. Това не прави и нас отговорни за това, че някой преди нас е предпочел нещо друго. Разместването на смислите и значенията в последно време ме забавлява. Кичът и аматьорското отношение също намирам за интересен факт. Робуването на традиции и отживяла практика може да бъде само за хора, обречени от наследствени отговорности. Харесвам пионерските идеи, но не и пионерските организации. Не смятам, че това което аз съм открила за себе си е валидно и за другите като кредит. Само пре-осмислянето и ре-организирането довежда до активност и лична отговорност.

Ако с едно изречение трябва да опиша какъв е моя танц, то в момента ще кажа, че е танцът за възможността. За повече от 25 години съзнателна практика естествено се оформиха определени предпочитания, в които обичам да мутирам. Танца достигна технически олимпийски умения.  Но поне сред малък кръг колеги се забелязва връщане към романтичната идея на свободния танц. „Измите” също отдавна не са на мода.

Харесвам танца от преди повече от 200 години. Танца на Фани Еслер и Мария Тальони, въпреки че никога не съм го виждала. Мога само да си го представям. Това не прави по малко увереността ми че го харесвам. Струва ми се толкова наивно симпатичен и откровен, без да се срамува от това. Всъщност този танц много елегантно се разголва и издига във въздуха. Той е по-смел от днешния “шокиращ” танц на някои наивници.

Танца от последните години избягва всякакви емоции, сякаш бяга от директност, крие се някъде в артиста и затова ми се струва интересен, трябва да се разкодира, открива, измисля. Казвам интересен, това не значи че ми е любим! Във всеки период има изключения от тенденциите. И може би в тези артисти и работи има смисъл. Себе си слагам между мутантите. Тези дето експериментират със себе си. Колкото и да се отегчавам, колкото и да се паля, колкото и да съм “във”или излизам от “форма”. Отново се чувствам като непослушен ученик. Но не изпитвам чувство за вина.