“Sonia Iosifova” – The Banality of the Visible

“Sonia Iosifova” – The Banality of the Visible
Dance – fiction
FUTURE Solo performance by Galina Borissova

“This time I wanted not to submit myself to my impulses. Not to be poetic. But to lose myself in my nature. And at the same time to be real. Even more than reality.”
Galina Borissova

After wandering in the abundance of stylistic trends in the arts of the 20th century, the comprehension of which demands not a few efforts, the return to Realism brings a sigh of relief to many art-minded people. The popularity of the so called “New Realism” is likely to be due to the fact, that actually there is almost nothing much new in it. Unless we decide to add the relative Realism, the stolid Realism and all kinds of whims for the banality of the visible. I was provoked by Kerstin Stremmel’s book “Realism”. I decided to contemplate on quotes by Pablo Picasso, Gustave Gourbet , V. I. Lenin, John Berger, Francis Bacon, Wolfgang Tillmans and other artists and personalities.

If we always bear in mind the fact, that in each moment we are endangered by catastrophe, then why do not we see Realism as substantial issue and avoid for a while the abstraction that would not be of use in moments of personal, state and social decisions. Realism, in the sense of dealing with the reality, would always be welcome, unlike the figurative language of the suppressed objectivity. Of course, the half-abstract language of the stage suggests, I think, loneliness and self-confidence, distance and presence. But some hardly agree that this works of art that show nothing but beauty and elegancy could be regarded as art at all. What is usually expected are social messages, sorrows, expression of inner conflicts – things that do not interest me at all. My work on this project is directed to creation of a world I want to live in. Hence, it is about creating ideas by means of realistic methods.

Reproducing reality interests me in so far I can provoke a reason for a change in its designation. In this sense the sign of equality between “naturalistic” and “anti-artistic” is not a new problem of Realism. Imitation is not a new reality. It has to be deformed! Perhaps deformation is the zone, where art can be discovered. In this sense the “embarrassing” Realism fascinates more aesthetically and personally as well.

I feel that to see means to believe.

“Sonia Iosifova” – The Banality of the Visible is a performance – fiction, born on a market in Paris. Its title comes from the name of a French woman of Bulgarian origin, who sold me the costume.

With this project I do not declare that this is necessarily Realism, but I want to reach the reality. The striving to change the reality by means of art pretty often has proved to be an utopia. But notwithstanding it can call response. And so we come to the maxima that although we cannot change the world, by looking at it from a different angle we can change our attitude to the angle.

15th February 2007
Galina Borissova

Guengolin

photo- Viktor Vlaesku
Гуендолин беше старомодна, но красива жена. Тя обичаше да предизвиква хората, да нарушава правилата и да рискува понякога единственото, което можеше да се окаже че има. Беше упорита в желанията си. А желанията и много често бяха невъзможни. Изискваше от хората да избират, поставяше ги в условия на солидни решения и въобще не беше леко с нейните изисквания. Понякога се запитваше защо беше такава. Какво я караше да проявява нетърпимост и защо винаги избираше не леките ситуации. Обичаше да се лута, да се губи, да се връща от начало. Така се зареждаше с желания, устоими на времето. Тя не спираше да желае даже когато каузата беше нищожна.

Един прекрасен ден Гуендолин срещна Марко. Марко беше типичен мачо. Обичаше жените и се забавляваше. Гуендолин изпита усещането за безкрайност във влечението си по този непознат мъж на средна възраст. Марко изпита неустоимо желание да завладее до край тялото на Гуендолин. И това никак не беше трудно. Очите на Гуендолин го искаха. Една вечер той я покани на вечеря. Те говореха безсмислено за смислените неща от живота. Но цялото им внимание беше да се изпитват с поглед, да обхождат телата си с очи, колкото това беше възможно на обществено място в този забутан малък американски град. Марко предложи да отидат в тях. Гуендолин прие. Те се разположиха удобно на канапето,пиха малко вино, и гледаха някаква програма по телевизията. След само някакви си нищожни минути, Марко започна да целува Гуендолин. Тя се съблече. Останаха до сутринта заедно в леглото. Беше толкова просто. Като че ли се познаваха отдавна. Закусиха. Излязоха. Разходиха се в гората. Прибраха се. Обядваха. И пак се целуваха. Ходиха на кино. Ходиха на брега на океана. Спаха в хотел, в тях, в апартамента й, в неговия апартамент. Той полудя от желания. Тя стана по- красива. По- дръзка и по- атрактивна. Той излъчваше секс, танци и пак секс. Така всичко достигна предела на страстта. Къде по нататък живота им можеше да продължи. Те бяха спряли да живеят животите си. Имаха само един. Техния. Тогава тя трябваше да замине. Далече през океана. Марко я последва, не можеше да си представи да се събужда сутрин без нея. Не можеше да си представи и да я има.
Eдин ден просто не се появи.
Гуендоли влезна в лудница.

Виторио де Сита

"Lost Chicks"-performance 2002 in Theatre Giljotin, Sweden/ composer Rikard Boggard, idea& choreography by Galina Borissova

Виторио де Сита

В един прекрасен слънчев, но ветровит ден Виторио де Сита пресече улицата и си каза: "Това не може да продължава така!". Той зави в първия възможен ъгъл и се насочи срещу светлината която идваше насреща му. Осветеното му лице приличаше на призрак, загубил се в светлината. Но той продължи нататък. Виторио винаги искаше ситуацията да направи собствения си избор. И да остави края за себе си. Пред пътя му беше застанала котка, а Виторио де Сита не обичаше котките. В детството му беше гледал една котка на негови приятели, която един ден безследно изчезнала. Оттогава той знае, че котките са нещо непонятно. И той не искаше да остави това място по този непонятен начин. Затова се запъти към мястото, от където идваше ослепителна светлина. Когато се озова във въртележката от снопове светлина, той почуства някаква ръка да го докосва. Тази ръка беше доста студена, може би даже мъртва. Виторио де Сита отвори очи и се събуди. Всъщност вече беше доста късна утрин, да не кажем, че за някои по предпиемчиви това си беше чист обяд.Той стана, направи си дълго кафе с мляко и мед, както го пиеше винаги. Изпи го в пълен покой, загледан в една точка и малко по -малко си представи какво се беше случило вчера. Баща му беше умрял. Те винаги бяха близки с него, но отдалече. Баща му не го глезеше. Искаше да е силен и да се бори с предизвикателствата на живота. А Виторио де Сита беше крехък. Понякога си поплакваше свит в ъгъла на стаята. Очите му се зачервяваха, той падаше изтощен и заспиваше. Когато го откриваха, той спеше като бебе, и никой не разбираше за неговите тайни.

Един ден Виторио де Сита реши да замине в големия град. Натовари на колата любимите си книги, няколко снимки на семейството му и непознати хора, и замина. Виторио спря в първия град. Нямаше значение кой. Този, който се препречи на пътя му първи. Той и в живота беше така. Появяваха се хора, и той ги приемаше завинаги в сърцето си. Виторио мечтаеше за много неща. Понякога беше повече отговорен за всичко и всички, и това му пречеше да се концентрира в себе си. Когато усетеше, че става непоносимо, Виторио се качваше на колата и заминаваше за някъде. Докато един летен ден на някъкъв остров срещна едно момиче. Тя имаше дълги крака, гарванова коса и беше много упорита. Правеше се на голяма, та нали фигурата и допринасяше за това. Всъщност тя си беше чиста мръсница. На Виторио това много му харесваше. Караше го да се учи на непозволените неща от детството. Заживяха заедно. Живяха много години. Докато един ден Виторио се попита как всъщност живее. Своя ли, или на някой друг живот. Но Виторио де Сита се беше оставил на течението, той не обичаше бурите. Един ден обаче реши, че е време да се спасява. На Виторио му беше много трудно да остави всичко и да започне oтново. Той обичаше да запазва това което беше градил с години. Не обичаше да се разпилява. Един ден се събуди с книга в ръка, И прочете: " Когато премина реката, сам ще реша кога да пристигна от другата страна." И Виторио реши съвсем естествено, че е време да отиде от другата страна. Той запази самообладание да не се разреве като малко момче, сложи си тъмни очила, натовари багажа, който се състоеше от няколко кашона и се качи на колата. Виторио кара този път доста дни. Все не му се струваше удачно да спре някъде.

Един ден, събуждайки се до колата в палатката, видя една жена. Тя се разхождаше неопределено, беше на неопределена възраст, и търсеше като че ли също нещо неопределено. Виторио и до днес има неопределени впечатления защо така се загледа и привлече от тази жена.
Тя се приближи до него, попита го уверено знае ли някъде в околността някакъв подходящ хотел да отседне, въпрос на който Виторио изобщо не можеше да отговори, защото той никога не живееше на хотели. Реши да и помогне, събра си багажа, качиха се в колата и се запътиха заедно по магистралата.
В колата мълчаха спокойно, толкова приятна утрин, че нямаше нужда да се нарушава тишината. Така може би мина час, или два. Накрая тя уверено го помоли да спрат на една бензиностанция да хапнат. Виторио спря. Влезнаха в малък ресторант. Виторио хапна малко, жената изобщо и изведнъж Виторио се радприказва. Тя - жената го слушаше без да го прекъсва. Представяше си много прекрасни вечери с него. Така и не разбра до края на живота си защо точно си мечтаеше това, без да има ясна представа как би споделяла живота си с него. Преди да го познава. Просто Виторио де Сита и напомняше дядо и, който много обичаше. Дядо и и баба и бяха живели скромно и щастливо. До края на дните си. Когато баба и почина, дядо и седеше на пейката пред къщата и мълчеше. Така и си отиде. Без да каже нищо, може би от мъка, може би от старост, може би просто ей така. Жената се чустваше по същия начин като дядо и през последната самотна година от живота му. Седеше без да се помръдва, всяко движение можеше да откъсне Виторио от неговите разкази, а те бяха толкова интересни. Виторио беше пълен с истории. Като че ли беше живял много години. А той според жената беше доста млад. Как можеше да е пълен с толкова истории? Жената престана да го слуша и се замисли за себе си. Защо тя няма спомени. Какво се беше случило. Имаше толкова интересен и динамичен живот, а не си спомняше нищо освен последните дни. Откъслечни моменти от живота и изплуваха като кораб с раждясало дъно, тя се опита да почисти ръждата, но се отказа. Спомни си само като че ли е била мъртва, и сега този непознат млад мъж я възбуди за някакъв нов живот. Живот без бъдеще, само с някакви случайни прекрасни вечери на безвремие. Нещо такова си представяше.

Виторио де Сита я попита:
-Слушате ли ме? Всъщност как се казвате?
-Ами мисля че съм Гуендолин. Не си спомням.
-Мисля?
-Да, мисля.
- Често ли мислите?- попита Виторио
- Понякога. -каза Гуендолин.- Лошото е, че като започна да мисля, не мога да спра.
- И какво правите тогава.
- Чакам някой да ме отведе на друго място.
- Искате ли да ви заведа някъде?
- Да.
Виторио поръча кафе. Той пиеше кафе само сутрин, но нещо беше станало с него. Не можеше да се познае. Изпи кафето на един дъх. Гледаше Гуендолин в очите. Очите на Гуендолин бяха зачервени, като че ли беше плакала дълго. Виторио стана. Гуендолин го последва базмълвно.

Месец по- късно. Жената на неопределена възраст, която се казваше Гуендолин, и момчето, което със сигурност се казваше Виторио де Сита заживяха заедно. Никой от тях не беше сигурен как стана това. Една вечер, докато седяха и гледаха небето, Гуендолин целуна Виторио. Или Виторио целуна Гуендолин. После двамата се съблякоха. Стояха дълго голи и не се докосваха. И двамата си приличаха много. И двамата нямаха нужда да говорят. Дали от умора, или от срам, но те даже не се докосваха. Облякоха се отново. Гуендолин каза: - Време е да тръгвам. Виторио не отговори. Гуендолин стана. Среса си косата. Среса си косата даста бавно.
Направи един неопределен жест и излезна.

Гуендолин се спусна по пътя надолу. Тя не виждаше нищо. Тя не знаеше защо си отиде. Не знаеше защо съществува. Не знаеше какво иска. Знаеше само, че не искаше да спре да тича.

Виторио де Сита стана от масата. Той самоуверено плати с последните си пари. Благодари за обяда на сервитьора, отправи се към колата, запали мотора и се запъти на някъде. Кара докато свърши бензина. Спря в едно поле. Заспа.

Гуендолин се събуди. Тази сутрин и беше доста смешно. Незнаеше защо. Но знаеше, че я чака достатъчно много работа. Отговори на две интервюта, отиде на една среща, обядва в един ресторант. Обичаше ресторантите. Понякога обичаше да обядва сама. Телефона звънна.

Виторио де Сита се събуди. Сънуваше, че е с Гуендолин. Беше прекрасен сън. Търкаляха се на някакъв скъп, но грапав килим. Телата им прималяваха от докосването едно с друго. Гледаха се непрекъсното и изучаваха другия. Неудобството беше изчезнало. Телата им се сливаха и безмълвно поглъщаха другия. Изведнъж килимът излетя. Виторио се търколи и полетя надолу. Летя много бавно, дълго и като че ли с някакви невидими криле. Събуди се в безкрайна самота. Не вярваше даже на съня си. Безсрамните смели идеи отлетяха и той заплака в леглото. Този път беше наел много скъп хотел. Искаше да живее по начина, по който Гуендолин мислеше че живее. Сигурно и смело.

Гуендолин се събуди. Сънуваше че е с Виторио. Беше прекрасен сън. Търкаляха се на някакъв евтин диван в евтина хотелска стая. Телата им се бореха едно с друго. Не можеха да се погледнат в очите. Не искаха да си признаят усещането, че като свършат с това боричкане, всеки ще замине в неизвестна посока. Гуендолин се събуди. Намери се в някаква болница. Над нея седеше Виторио, надвесен говорейки несвързано.
- Какво става? -едва промълви Гуендолин.
- Беше катастрофирала. Намерили са те от съседния хотел. В чантата ти имало един единствен номер. Моя.
- Била съм в кома? Бълнувах ли?
И Гуендолин се унесе отново. Виторио не помръдваше. Представяше си най-лошото. Не можеше да издържа повече. Той бавно стана, и излезна. Вървя дълго. Докато стигна края на града. Накъде вървеше? Защо искаше да избяга? Обърна се и се затича към града. Когато краката му отказаха, той се огледа за такси. Нощта беше зловеща. Като че нощта знаеше какво се беше случило. Виторио беше объркан. Опитваше се да го скрие от себе си, но това не помагаше. Той никога не беше изпитвал това чуство. На безкрайна тъга. На необятна тъга. На загуба. И същевременно живота му беше пълен. Като луна, която е бременна от пълнолуние. Като дете, на което са му дали нова играчка. Като на река, по която плуват безметежно лодки.

Гуиндолин се събуди. Тя се огледа за Виторио. Искаше и се да е до нея. Незнаеше какво да прави без него. Опита се да стане от леглото. Залитна. Легна отново и се загледа през прозореца. Навън валеше крехък сняг. Толкова го беше чакала. И ето. Малки снежинки, леко объркани се лутаха нагоре- надолу. Падаха на земята и се стопяваха. Колко са крехки. Помисли си Гуендолин. И се унесе отново. Сънува, че си е загубила колата, и са и откраднали пинк- понка. Гуендолин също беше объркана и самотна.

След около месец и повече Гуендолин загуби паметта си. Катастрофата беше блокирала всичките и спомени. Докторите се надяваха някога да я възвърне, но за Гуендолин това нямаше значение. Тя нямаше минало. В какво да се рови ? В избледнели страсти? Защо и е необходимо да има памет? Паметта е необходима на историците. На нея тя не и вършеше работа.

Гуендолин си спомни само един сън. Беше изрекла на някого, че е влюбена, и това уби цялата възможност за каквато и да е перспектива. Тя продължи да живее живота се без каквато и да е страст, в мир със себе си и хората. Понякога се чудеше защо този или онзи припада по някакви си фусти, защо тази имала по хубави крака от онази, и защо въобще хората се тормозят с неща, които отминават, избеляват и се пръсват като глухарчета, носещи се безсмислено през полето от вятъра.
И как може да не се забелязва снега, който е толкова бял, че се ослепява от него.

Виторио де Сита спря пред една непозната къща. Влезна в нея да си почине от пътя.

to be continued

Galina with my niece Petia around 1998. or later.

«Усмивката на разума»

премиера – 28 септември 2007
Сръбски Национален Театър, Нови Сад

«Мисля, че липсва едно дърво от моята градина…»

идея, хореография, музика: Галина Борисова

«Тя има дълга коса и брилянтна кожа. Деликатни устни, дълги крака, великолепна фигура. Реалността я интересува до толкова, до колкото може да предизвика причина за промяна на нейното предназначение.
Интересува ме създаването на идеи чрез реалистични методи.»

Галина Борисова

«Незнаех и не исках предварително да се концентрирам около каквато и да е идея . Не ми се искаше да се занимавам с предварителни концептуални решения, или съсредоточаване върху въпрос и тема. Предпочитах да се занимавам с баналното, без значение какво третира то, с познати представи за опера, балет и по-съвременни форми. Мисля си, че оригиналност се получава тогава, не когато се търсят открития, а когато се преоткриват нови значения в познати примери. Разпадането на концентрацията в момент, когато зрителя успява да установи някакъв знак за водене на действие, определено ме забавлява много. Объркването на зрителя ми се струва важно за предизвикване на така желана усмивка. Усмивка на разума, се получава само когато сме изненадани, сконфузени или когато сме достатъчно уверени в нещо. В последните години такива преоткрития на клишета и класичвски теми за мене започнаха да стават по-интересни, понякога даже повече от оригинала.
Успеха на едно представление не се състои в това дали е харесвано, а дали се говори и размишлява за него дълго време постфактум. Предизвикването на въпроси възбужда желание за сътрудничество с нови нелепи или оригинални предложения...и така до пълното изчерпване на смислите.


През повечето години танца за мене се концентрираше в семпли детайли: като потрепването на китката на ръката, изпадане на омаломощено стъпало или нарочно отпускане на раменете.Това предизвиква повече внимание за размишления, отколкото съсредоточаването върху витруозност на пируети и грандиозни скокове. Разбира се това изисква специално внимание и концентрация, различен тренинг на тяло и разум, и унищожаване на излишни емоции. Мисля си, че така се постига повече дълбочина, която кара зрителя да внимава в детайлите. Композицията и техниката разбира се допринасят за осъществяването на идеята, но в никакъв случай не би трябвало да служат самоцелно.
Противоречията само спомагат за контраст на различните компоненти. Това елиминиране на виртуозността на техниките и упростяване на случващото се за съжаление понякога води до разочарования. Публиката и изпълнителите предпочитат атракцията. Представления, които не носят известна доза риск, никога не са ме интересували. Разбира се изисква се време, за да разгадаем непознатите неща, даже рискувайки никога да не ги разберем. Смислено е струва ми се, да се занимавам с такива неясни посоки, отколкото да се боря за масова популярност. »

Галина Борисова

«Чайковски?»

Импровизация и музикален колаж на Галина Борисова

Ретроспектива на класически и модерни танцови образци, обезмисляйки идеи, концепции и клишета. Свободата на движещото се тяло, което се съпротивлява на оформяне и е самодостатъчно на себе си в безкрайните възможности от движения.

«Разпадането на моментите, точно преди оформяне на някакви появили се атмосфери, ме забавлява доста в последно време. Разпадането на концентрацията в момент, когато зрителя успява да установи някакъв знак за действие, определено ми е симпатичен.
Струва ми се, че очакването е по - интересен процес, който предизвиква въображението, отколкото усещането след приключване на случващо се.»

Галина Борисова


Ако гледаме шоу на Азис, но не сме от публиката която го предпочита.

Ако слушаме чалга, но само в късните часове на деня.

Ако шофираме мерцедес, но ходим пеша през центъра на София.

Ако мислиме позитивно, но сме депресирани от действителността.

Ако обичаме града, но само за да срещнем хора.

Ако работим с ръцете си в градината, но имаме маникюр.

Ако гледаме на света отдолу, но летим отгоре.

Ако спра до тук, няма да ви оттегча.

galina solo Juanita Hildegard Bo

text by Donald Hutera/ after BDP-Skopje

‘Your conditional interpretation is my
unconditional truth,’ wrote Bulgaria’s Galina
Borissova in the programme note for her original
and idiosyncratic solo Juanita Hildegard Bo.
Unlike many BDP artists Borissova is no kid, but
rather a long, gawky and slightly mannish-looking
woman. She knows how to use her body expansively,
to fill a space with her stretched limbs and
ambiguous presence; she even crawls big. She also
has a subtle, ironic appreciation of kitsch,
evident most prominently in her musical
soundtrack, e.g., the Zorba the Greek theme, or
covers of the sentimental song Mama and novelty
pop tune Itsy Bitsy Teeny Weeny Yellow Polka Dot
Bikini.


Suggesting a peculiar, domestic cross between a
drama and a drag queen, Borrissova entered
wearing a fuzzy white puffball of a winter hat
and a plaid tablecloth-type skirt. The floor was
a patchwork of scarves. Like a laundress and a
magician, she shuffled the coloured silks with
her feet, furiously juggled them and, when they
were piled up, folded them with an expertise that
degenerated into an increasingly sloppy futility.
At one point she dashed to the side of the stage
and, using undetectable web-like wires, lifted a
handful of scarves into small mountain range of
fabric.


Borissova’s stage persona was odd, dead-pan comic
and surprisingly endearing. This working woman
removed her shoes and hat, clipping up her lanky
red hair in an attempt at prettification. You
sensed she’d been toughened up by life without
losing her capacity to feel. Some of her shapes
and actions (low on the floor, bum in the air;
wrapping her arms round her legs; letting loose a
truculent yet tired high kick; waxing frantic
with her skirt, or pulling it with emphatic calm
out of her bum crack) indicated distortion or
extremity, but nothing was overdone or, indeed,
quite finished. This tantalizingly assured state
of incompletion was part of the performance’s
unpredictable charm.


Balancing strength and vulnerability, Borissova
resisted pigeonholing as both artist and
character. Her dance is, I think, about ordinary
habitual labour, about carrying on despite
exhaustion or boredom and about the relief,
delight and glamour of dreaming and fantasising
outside one’s personal box. The piece wigged-out
into a dizzy, yet sympathetically controlled,
essay on exaggerated female allure. Borissova got
hold of some fans and, after flapping them behind
her back, let these symbolic wings fall to the
floor on which she herself was soon crumpled.
This was camp with a nugget of pain in it, and
some scarcely hidden suggestions of joy.

GALINA BORISSOVA - CV

Galina Boriisova is a dancer and choreographer whose work has a very strong theatrical aspect. She first makes a significant impression at the American Dance Festival’96, where she was participating in the International Choreographers Residency Program. In 1998 she received first prize for her performance “A Never Ending Story” in Gronigen/Holland at the International Competition for Choreographers. She has created more than 45 projects of her own, that have been presented in Europe and USA. As a dancer she worked with such choreographers as Louise Bedard/Canada, Lenka Flory/Czech Republic, Simone Sandroni/Italy, Elsa Limbach/USA, and Kubilai Khan Investigations/France.

Galina Borissova has been represented Bulgarian dance as a partner of AEROWAVES - European network, initiation by the Place Theatre in London for 2 years. Member of DANCE ACROSS BORDERS - she has been with the group since 1999.

Galina has been supported by the Grand theatre, Groningen for several times. Jan Stelma -the director of the theatre in Holland is Galina’s discover person. The Grand Theatre produced her pieces:"ATARAXIA" for presented the show in Sophiensaele, Berlin / Dance Festival- Bythom, Krakov and International Theatre Festival-Varna. Grand theatre also supported her male piece “Alfred’s best friends” produced by Culture 2000 program of EU, CoDaCo , Red House, Sofia, DCM Foundation, Bucharest. Galina has been worked with the Swedish composer Rikard Borggard for “Lost Chicks”, “Ataraxia”, and “Alfred’s best friends” projects.She also worked for different theatre projects in Bulgaria, Czech Republic, Serbia, Sweden, Holland and USA.

Her works has been presented her works at AEROWAVES in Amsterdam / Sylesian festival in Bythom / Varna Summer Festival /Dance Across Borders in Politalu in Estonia , Bard College, USA/ Spring Festival in Utrecht , Hanover Festival, Central Station at DTW (Dance Theatre Workshop)  New York,  Balkan Dance Platform in Sofia, Bucharest and Skopje and many others.

Galina received residency at PACT Zollverein, Essen in 2004 where she did her new solo work “Juanita Hildegard Bo” (the production of Red House, Sofia). The solo has been in Goteborg for 24 kvadrat opening space, and it has been presented for East West festival in Holland- Groningen University. The solo received golden medal in Belgrade for best solo performer in 2006.

Galina Borissova has many different publications at newspapers and journals about dance, she also is a author of the book "Dance images and artistic preferences", 400 pages, New Bulgarian University publishing house.

Galina is an active blogger:http://galina-borissova.blogspot.com/

Galina Borissova is a program director for gallery Etud since 2015:  http://etudgallery.com/bg/

She is also co-founder of festival "Etud and friends": http://etudgallery.com/2020/11/27/festival-etud-and-friends-fifth-edition/

EDUCATION:
1985 Galina Borissova is graduated from the State Choreographic School, Sofia
1987,88,89 Attends the summer courses at Palluca Schule, Dresden
1996 Participated at the American Dance Festival - International Residency Program, at Duke University, NC.
1998 Won first prize for her project “A Never Ending Story” International Competition for Choreographers, Groningen, The Netherlands.
As a choreographer she did more than 45 stage projects.

SUPPLEMENTAL EDUCATION AND PRACTICE:
1995 Courses at Quebec University and Contemporary Dance School - LADDMI, Montreal
1996 Guest choreographer - International Residency Program, American Dance Festival, Duke University, NC
1999 Attended International Workshop festival, IFW, London - teachers: Sofia Kalinska, Mladen Materic and Caret Newell.
2000 January - She participated in exchange program between 10 composers and 10 choreographers, workshop organised by The Royal Festival Hall, London.
2001 Participated in Butos workshop with Masaki Ivana
2002 Scholarship for DCM Bucharest . Workshops with Mark Tompkins and Lisa Nelson - Improvisation and David Zambrano
Since 1987 Galina worked as a teacher for different theatres & formations with independent artists. Worked with New Bulgarian University in Sofia, Duncan Center in Prague, Norderlingen school in Groningen.
Since 1992 she is in the faculty as a former teacher of Dance Theatre Program at the Theatre Department - New Bulgarian University

Galina pursued study first in Graham, Horton and Limon techniques. Since 1995 she studied Laban Analyses, Bartenieff Fundamentals, Body- Mind Centering, Contact Improvisation, Psychomotor therapy, Body-Alignment, Dr Moshe Feldenkrais’ method, as well as Bulgarian folk dances and Historical Cord dances.

TEACHING EXPERIENCE:
1986.87 Experimental Theatre, Gabrovo
1988,89 Theatre Atelier 313, Sofia1991 Dance School, Serres, Greece
1994 Theatre Studio 4XC, Sofia
1992 - 2010 guess teacher for New Bulgarian University, Theatre Department, Dance programme, Sofia
1997 Duncan Center, Prague
1999 National Academy for Film and Theatre Arts “K.Saraphov’
2003 Norderlingen Schoool, Groningen, Holland

As a free-lance choreographer she made various choreographic forms- solo, duos and group projects. Worked with actors, dancers, students and civilians like.

CHOREOGRAPHIES:

2019 - "How fast life goes from January to December" after Virginia Woolf, solo work, gallery Etud

2019 - "The Method" with the actress Lidia Stefanova, gallery Etud

2018 - " The Story of Yesterday" - gallery Etud

2018 - "That's all" - a post-modern installation performance or rather a flaky trailer and a wretched spectacle at the same time and indisputably, gallery Etud

2017 - "Here bellow all liliacs die" - solo, National Palalce of Culture, DNK Space for Contemporary dance 

2013 "I dance Maria Callas" - solo by Galina Borissova/Antistatik festival- September/ SDW-October
2012 "Play Chekov"- after A.P.Chekov, with 5 actors
2012 "If you don't have a masterpiece, start out with something else" - lecture performance with Garage collective, renovation of masteworks by Ivonne Rainer, Trisha Brown, Isedora Duncan, Mary Wigman and others/  "Tree plays- four acts"- Play A.P. Chekhov, theatre piece
2011 organized together with foundation Etud dance concerts, lecture video presentations
2009-2010 " Still there is something to be done..." imrpovisation events at Red House, Sofia
2008 "Tchaikovsky" - with ballet ARABESK
2007 "Smile of mind" - National Theatre, Novi Sad, Serbia
2005 "My dog likes Renata" - with the actress Lidia Stefanova and her dog Roni
2004 “Juanita Hildegard Bo” solo, premiered at 24 Kvadrat in Goteborg, Sweden, production of Red House, Sofia
2003 “La Sonnambula” solo, has been presented for Le Subsistances festival in Lyon, National Theatre in Novi Sad, Serbia and Central Station festival for Dance Theatre Workshop in New York
2003 "From your bones-A Duel?" Hannover festival Floor van Keulen/Guy Weizman
2003 “Galina’s freinds”- Norderlingen theatre school, Grand Theatre, Groningen
2003 “Alfred’s best friends” Spring dance festival, Utrecht
2002 "Lost Chicks" Theatre Giljotin, Stockholm
2002 "Petya, Sonya &Lidia" New Bulgarian University project, Sofia
2001 "Looking for Versavia" Ballet Arabesque project, DMT, Sofia
2001 "17th of October" Balkan Dance Platform, Sofia
2001 "Defile" solo, Gotenborgh, Sweden, Dance Across Borders
2001 “Transitions”, Hippodrome Theatre, Gainesville, FL
2000 “Ataraxia” Production of the Grand Theatre, Groningen, Holland,
co-partners-Sophiensaele, Berlin, Odavision, Sofia
1999 “Destination in the rough” - solo improvised performing work “Sfumato” Theatre
1998 "Attractive theories and post-modern rituals" National Palace of Culture, Sofia
1997"A Never Ending Story" -independent group- Military club, Sofia
The project received with first prize for choreography, Holland 1998
1997 "If I have 3 days ...in the 13th century", Duncan Centre, Prague
1996 "Gallantry of the time"- New Bulgarian University production, Theatre Sofia
1996 "Passion simple"-American Dance Festival, USA
1995 "The Ball"- Theatre Studio 4XC, Theatre 4XC, Sofia
1994 "The Spiral" - Alexander club, Sofia
1993 "French Quadrille for 8 people” project of New Bulgarian University
1992 Concert for Tzikabaka’s school, Serres, Greece

IMPORTANT TEACHERS:
BALLET- 1977- 1985 Marina Koledenko, Russia/ Kalina Bogoeva/ Elisaveta Marinova, Bulgaria Ballet - Vaganova method
1988,89 Migel Lopez, USA/ Horton technique, Jean Gebron/ Modern
1990-93 Elsa Limbach, USA / Bartenieff Fundamentals/ 1995 Loise Bedard, Canada/ practical experience/ 1996 American Dance Festival - Wendel Beavers/ developmental movements/ Mark Haim - Modern / Martha Mayers- choreolab/ Jaclynn Villamil- Laban Analyses/ Eric Franclin - Body-Alignment / Daniel Lepcoff - Contact Improvisation , David Zambrano - Improvisation, Caret Newell-Dr Moshe Feldenkrais’ method/ Buto- Masaki Ivana / Lisa Nelson- Improvisation / Mark Tompkins- Improvisation/ Xavier le Roy- workshop

Reviews about Galina’s works:

“She is in my judgement, an excellent resource in the modern dance world. I much admire her work as teacher and choreographer, basing this judgement on what I saw during the 1996 American Dance Festival’s season. Moreover she is a very pleasant, attractive and congenial person, all over adding to her effectiveness in her various pursuits.”
Martha Mayers
ADF Dean & Professor Emeritus - Connecticut College

Galina is one of the small numbers of Bulgarian dancers and choreographers who is truly proficient in contemporary dance techniques. Because of her special interest and dedication, she has developed these skills in spite of the relative lack of opportunity in Bulgaria to study modern forms. She is an extremely gifted dancer with extraordinary natural ability aided by great intelligence."
Elsa Limbach, choreographer, USA

"A Never Ending Story" is a special piece of work, made in an original way with good understanding for theatrical aspects. The exiting movement concept is deal with inventively, in an inspired way Borissova puts bodies in motion throughout the piece. She can make her statement visible. She created her own universe and a poignant sense of humour as well."

Report of the international jury, Jan .97, and 6th competition for choreographers, Holland


“Galina’s choreography reveals an original creative thinker. Her work is highly theatrical and full of surpasses. It is also witty, an unusual quality in contemporary dance these days. She is capable of independent work, she is obviously a successful director of dancers, actors, and civilians alike. I have no doubt that Galina is strongly motivated to find new direction in the area of dance-theatre she has chosen for herself.”

Linda Tarnay
Assistant Chair, Tisch School of the Arts, Dance Department, New York

Галина Борисова 
Професионална биография

 Галина Борисова създава и продуцира повече от 35 спектакъла, представяни в Европа и Северна Америка 

От 2011г. е член на УС на АКТ  асоциация, както и учредител на сдружение „НОМАД ДЕНС АКАДЕМИ – БЪЛГАРИЯ”  

-->

През последнте две години организира няколко  артистични лекции-представления, посветени на Джъдсън Театър, Ню Йорк както и лекции представления за филмите на Ивон Рейнър.

Галина Борисова нарича себе си хореограф- мутант. 

-->

От 2001г. Галина си сътрудничи с фондация «Етюд», като организират ежегодни танцови концерти, създават заедно с Ани Колиер (камера и монтаж) документален филм за балерината Фео Мустакова, както и продуцират редица танцови и видео събития. Галина Борисова има редица публикации в различни специализирани списания и вестници. Тя е автор и съставител на книгата «Танцови представи и артистични предпочитания», издателство НБУ 2011г. Редовно пише с блога си: http://galina-borissova.blogspot.com/

 

Галина Борисова се дипломира през 1985г., Държавно Хорeографско Училище, София класически профил. Специализира модерни танцови техники в Палука Шуле, Дрезден. Стипендиант е на Американски Танцов Фестивал, Международна Хореографска Резиденция, Дюк Университет, Северна Каролина. През 1998г. нейния спектакъл “A Never Ending Story” печели първа награда на международния конкурс за хореографи в Хронинген, Холандия. Преподава в Нов Български Университет от 1992 дo 2010 г. През 2005г. Галина получава златен медал за нейното соло „Хуанита Хилдегард Бо” в Белград за най-добър соло изпьлнител. 

Професионален опит:

Галина Борисова се дипломира през 1985г. в Държавно Хорeографско Училище, София - kласически профил. Специализира модерни танцови техники в Палука Шуле, Дрезден - летни танцови семинари 1988,89,90г. През септември- октомври 1990г. посещава Рок Синхаз Театър, Буда-Пеща, където участва в тренингови класове и репетиции на трупата. През 1995г. е гост на Луиз Бедар Данс и Театър “Ла Шапел”, Монреал, като посещава курсове в Квебекски Университет и  ЛАДДМИ - танцово училище. Гост и участник е  и в тренинговите отворени  класове с Жан Пиер-Перо студио. Посещава Международния Танцов Фестивал, Монреал 95. През юли- август 1996г. е стипендиант на Американския Танцов Фестивал - Международна Хореографска Резиденция, Дюк Университет, Северна Каролина. Специален гост - една седмица резиденция в Ню Йорк, организирана от U.S. Information Agency. От  1997-1999г. работи за “Deja Donne” танцова продукция на Ленка Флори, Симоне Сандрони - Чехия/Италия. Преподава в Дънкан Център- Консерватория, Прага’98. Представя спектакъла “Ако имам 3 дни …през 13 век.”  През 1998 г. нейния спектакъл “A NEVER ENDING STORY”е селекциониран за участие на международния конкурс за хореографи, Хронинген, Холандия, където печели първа награда. Спектакълът е включен в програмата на  Международния Танцов Фестивал - July Dance- AeroDance , Амстердам 98.

Гост преподавател в Нов Български Университет от 1992г. - Развиващи се движения, Творчески Изразителен Метод на Анна Халприн, Бартиниеф - основни принципи и импровизация.

1999-2002г. Член на Европейската танцова организация Aerowaves, със седалище The Place Theatre, Лондон.

2000 януари - Участва в международно ателие между 10 композитори и 10 хореографи, Лондон- Royal Festival Hall.

2000- международна премиера “АТАРАКСИЯ”, продукция на Гранд Театър, Хронинген, партньори - Софиензале, Берлин и Одавижън, София. Проекта е  осъществен с подкрепата на международен конкурс за хореографи, Хронинген. Спектакъла е представен на Международния Танцов фестивал в Битом и Краков, Полша както и на Международния  Театрален фестивал -Варненско лято.

Галина Борисова участва на престижни танцови фестивали:

Aerowaves Festival Amsterdam 98 / Dance Across Borders-Estonia 2000, Sweden 2001, France 2006, NY 2007/ Silesian Dance Festival-Bytom & Krakov-Poland Dance Theatre Festival 2000/ Duncan Center-Prague 2000/ Le Subsistances -Балкански Фестивал на нови форми в Лион 2002/ Spring Dance-Утрехт, Холандия 2003/ Central Station- Ню Йорк- Dance Theatre Workshop 2003 / Bard Coollege, NY/ Огледализация- Нови Сад 2003 / Варна летен театрален фестивал и други.

Международни награди: 1998г.- Хронинген, Холандия- първа награда за спектакъла

„A never ending story ” , международен конкурс за съвременна хореография.

2006 – Zemun, Белград- Златен медал за нейното соло „Хуанита Хилдегар Бо”.

Галина създава спектаклите:  

2013 - "Танцувам Мария Калас" - соло, премиера Антистатик фестивал и София денс уик

2012 – « Три пиеси четири действия - Play Чехов» - театрална постановка, премиера "Червената къща"

2012 - «Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго» - Гараж колектив възтановка на хореографии на Ивон Рейнър, Триша Браун, Айзедора Дънкан, Меръ Вигмън и др.

20011 Структурна импровизация проект с 10 студенти, Дерида данс център.

2009-2010 – «Все още има какво да се направи по трико» - имрповизации на тема- какво е съвременен танц, глобално затопляне, закона за пенсионирането и др. , Център за дебати и култура «Червената къща».

2008 – „Чайковски”, с танцьори от Балет „Арабеск”, Театър София

2007- „Усмивката на разума” – Национален Театър за опера и балет, Нови Сад

2005 "Моето куче харесва Рената"- Театрална работилница СФУМАТО,  с участието на актрисато Лидия Стефанова и нейното куче Роналд Рейгън.

2004 - "Хуанита Хилдегард Бо" - соло , Червената къща-Център за култура и дебати, София, с подкрепата на PACT Zollverein, Essen, Ани Колиер, Гьоте Институт, София. Спектакъла е награден с златен медал за монодрама и соло изпълнител в Белград, 2005. През 2006г. спектакълът е избран за фестивала Еastern- Central Europe, инициатива на университета на Хронинген.

2003 "From your bones- a Duel " импровизация с Холандския художник Floor van Keulen , Guy Weizman,  Хановер Фестивал

2003"Приятелите на Галина" Noorderzon festival, Groningen 

2003 "Alfred's best friends" Spring Dance, Utrecht, Балканска танцова платформа, Букурещ, и  Варненско лято

2002 "Lost Chicks" премиера на Teater Giljotin, Стокхолм 

2002 "Петя, Соня и Лидия" проект на НБУ-Театрален Департамент

2001"Търсейки Версавия"   Балет "Арабеск" София

2001 "Transitions " Hippodrome Theatre, Гейнсвил, Флорида

2001 "Defile"- DAB,  Гьотеборг, Швеция 

2000 "Атараксия" Grand Theatre, Хронинген, Holland 

1999 "Намерения в незавършен вид" Танц без граници,  Естония

1998 “Атрактивни теории и постмодерни ритуали” с балет Арабеск, Народен Дворец на културата

1998 "A Never Ending Story" Военен клуб, София

1997 “Галантности на времето” проект на Нов Български Университет, театър “София”

1997 "Ако имаш 3 дни през 13 век" , Дънкан Център, Прага

1996 “Обикновенна страст”  специално направен дует за Американския танцов фестивал в Дюк Университет.

1995 “Балът” проект за Театър студио 4ХС, зала Македония

1994 “Спирала Ерос”, клуб Александър, София

1993 “Френски кадрил за 8 човека” -Театрален Департамент , НБУ

Работи  с режисъора Вили Цанков  като хореораф за телевизионните постановки:“Еленово царство”, “Далила” и театралните постановки “Мария Магдалена” и “Парижанките”.

Създава и хореографията за спектакъла на Театър 13 “Резонанс”.

ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ОПИТ:

1986,87,88 Габровски Експериментален Театър

1989-90 Ателие 313, София

1991-92 Танцово училище- Серес, Гърция

1994-95 Театър Студио 4ХС, София

1997 Duncan Center, Прага

1999 НАТФИЗ “К.Сарафов”

1992-2010 Нов Български Университет, Департамент „Театър”, програма „Танцов Театър”.

Като танцьор работи с хореографите:

2002 Kubilai Khan Investigations, French based company

1998,98 Deja Donne company- Lenka Flory- Чехия, Simone Sandroni-Италия, 1996 Louise Bedard- Канада,  1996 Miriam Herve-Gil- Франция, 1992 Elsa Limbach / Mark Taylor, САЩ, както и с българската хореографка Мила Искренова

Галина специализира различни танцови техники:

Graham, Horton, Limon techniques, Laban Analyses, Bartenieff Fundamentals, Body- Mind Centering, Contact Improvisation, Psychomotor therapy, Body-Alignment, Dr Moshe Feldenkrais’ method, Buto

От 1996 година се занимава с импровизацията като начин за откриване на оригинални движения както и преподава спонтанна конпозиция- тялото в процес на концентрация

Важни преподаватели:

1977- 1985 Marina Koledenko, Russia/ Kalina Bogoeva/ Elisaveta Marinova, Bulgaria,  Ballet  - Vaganova method / 1988,89 Migel Lopez, USA/ Horton technique, Jean Gebron/ Modern

1990-93 Elsa Limbach, USA / Bartenieff Fundamentals/ 1995 Loise Bedard, Canada/ practical experience/ 1996 American Dance Festival - Wendel Beavers/ developmental movements/ Mark Haim - Modern / Martha Mayers- choreolab/ Jaclynn Villamil- Laban Analyses/   Eric Franclin - Body-Alignment / Daniel Lepcoff - Contact Improvisation , David Zambrano -  Improvisation, Caret Newell-Dr Moshe Feldenkrais’ method/ Buto- Masaki Ivana, Lisa Nelson- Improvisation / Mark Tompkins- Improvisation

cv bg galina borissova

Галина Борисова
CV
Галина Борисова се дипломира през 1985г. в Държавно Хорeографско Училище, София - kласически профил.
Специализира модерни танцови техники в Палука Шуле, Дрезден , Рок Синхаз Театър, Буда-Пеща, гост на Луиз Бедар Данс и Театър “Ла Шапел”, Монреал, курсове в Квебекски Университет и ЛАДДМИ - танцово училище. Гост и участник е и в тренинговите отворени класове с Жан Пиер-Перо студио. Посещава Международния Танцов Фестивал, Монреал 95. 1996г. е стипендиант на Американския Танцов Фестивал - Международна Хореографска Резиденция, Дюк Университет, Северна Каролина. Специален гост - една седмица резиденция в Ню Йорк, организирана от U.S. Information Agency. Работи за “Deja Donne”. Преподава в Дънкан Център- Консерватория, Прага’98. “A Never Ending Story” печели първа награда на международния конкурс за хореографи, Хронинген, Холандия и е включен в програмата на Международния Танцов Фестивал - July Dance- AeroDance в Амстердам 98.Преподава в Нов Български Университет от 1992 като гост преподавател - Развиващи се движения, Творчески Изразителен Метод на Анна Халприн, Бартиниеф - основни принципи и импровизация и води практически курсове.
От 1999 до 2003 представя българския съвременен танц на Европейската танцова организация Aerowaves, със седалище The Place Theatre, Лондон.2000 януари - Участва в международно ателие между композитори и хореографи, Лондон Royal Festival Hall.
Участва на международния театрален фестивал -Варненско лято 2000,01,02.

Галина Борисова участва на престижни танцови фестивали:
Aerowaves Festival Amsterdam 98 / Dance Across Borders-Estonia 2000, Sweden 2001/ Silesian Dance Festival-Bytom & Krakov-Poland Dance Theatre Festival 2000/ Duncan Center-Prague 2000/ Le Subsistances -Балкански Фестивал на нови форми в Лион 2002/ Spring Dance-Утрехт, Холандия 2003/ Central Station Ню Йорк- Dance Theatre Workshop 2003 / Bard College, Ню Йорк 2007/ Огледализация- Нови Сад 2003 / и други.

Като танцьор работи с :
Deja Donne company- Lenka Flory, Simone Sandroni /
Louise Bedard- Канада / Miriam Herve-Gil- Франция / Elsa Limbach / Mark Taylor, САЩ /Kubilai Khan Investigations, France

Нейното соло "Хуанита Хилдегард Бо" участва на 30 ти международен фестивал за монодрама и соло изпълнител в Белград- 2005 и печели златен медал. Номинация Икар 2014г. за соло проект "Танцувам Мария Калас". Международна 1 ва награда за хореография 1998г. Холандия за проект:A Never Ending Story".

Галина публикува текстове и критики за съвременен танц в различни вестници и списания. Автор и съставител е на книгата "Танцови представи и артистични предпочитания", изд. Нов Български Университет. Нарича себе си : хореограф мутант.

Заедно с фондация Етюд организират годишни танцови концерти. През 2015 г. ще се проведе 10то издание. От 2013г. концертите за с международно участие.

„Танцови представи и артистични предпочитания"

„Танцови представи и артистични предпочитания"
Проект за издаване на книга
Превод и автор - Галина Борисова
Редактор - Ангелина Георгиева

През последните 20 години събирах и превеждах доста материали от списания и книги, излизали в периода 1960- 1999г., както и през последните няколко години на нашия век.
Срещите ми с имена като Ксавие льо Роа, Дайвид Замбрано, Джорди Кортес Молина, Луис Бедард, както и с по- старото поколение артисти като Ана Халприн, Мьрс Кьнингам, Лиза Нелсън, Марта Майер, насочиха моето внимание към съвременни форми на танца, въпреки че детските ми години минаха в изучаване на класически танц. Започнах да уважавам различността, индивидуалността, особеното, кривото, а даже в последно време и непрофесионалното. Като артист, който имаше възможност да преподава веднага след дипломирането ми в хореографското училище, и работата ми предимно с драматични артисти, които уважаваха тялото и неговия физически потенциал, разработвах и преподавах непрекъснато едно по- различно отношение към сценичните форми, техники и методи. Познаването им допълваше безкрайната картина от възможности за експерименти и актуалност за динамиката на времето, както и създаването на условия за оригинални интерпретации на вече експериментираното.

Спомням си, че не беше лесно да се убедят по- консервативните, че новите форми не отричат традициите, а само ги допълват като интерпретират и разнообразяват по индивидуален и личен начин танцовото наследство. Предизвикателствата не са за всеки, но през периода 1989- 2007г. като че ли имаше и такива, които разработваха някакви пролуки за по- различно сценично изкуство. Имах шанса да бъда от тези, които упорито работеха и доказваха себе си в различни пространства на болници, фоайета и коридори, понякога нелегално, понякога приютени от симпатизанти. И до днес представата ми за артиста е той да не работи на заплата, да си избира проектите и даже понякога да не работи.

Надявам се, че студентите които обичах и обучавах през последните 20 години ще продължават тази относителна теория.
В тези преводи и лични текстове ще намерите откровения за танцови предпочитания, критики на авторитети, разсъждения и интервюта с големи танцьори на съвремието ни. Разговори с танцьори на Пина Бауш, споделени интервюта с хореографи от Европа и Америка, допринесли за съвременния танцов театър, които са включени съвсем не толкова хронологично, нито претендират за изчерпателност. По скоро това са мои лични архиви, които искам да споделя и събера на едно място.



„Единственото нещо което ми принадлежи изцяло е моето тяло. Желанията често изневеряват на мисълта ни, действията често излизат извън пределите на очакваното. Понякога душата ми витае извън мене и търси тоталното щастие и покой. Често разума и съзнанието ми излизат от контрол. Единственото, което винаги ми напомня че е с мене, е моето тяло. Такова каквото е. Понякога живо и красиво, понякога отмаляло и грозно. Но аз го обичам. Защото никога не можем да си изневерим.

Танцът, който ми даде и отне толкова много. Не бих могла да претендирам за изчерпателност на всичко, което ме забавляваше и впечатляваше през последните 20 съзнателни години от моя живот. Тук ще намерите неща, които ме интересуваха поради лични и естетически причини и на които търсех всякакви обяснения през интензивните годините на откровена работа след 1985г., всеотдайна обич и не много целомъдрен живот. Посвещавам този труд също и на баща ми, който не можа да види нито един мой танц."

Галина Борисова

тук ви предлагам мои текстове писани за удоволствие между 1990- 2008 , приятно четене!

Думите и фактите ме изморяват. Предпочитам визията и ефимерния танц.

Имам един малък личен проблем. Не помня дати, имена и доста бавно запомням думи. Фактите ме уморяват. Не мога да се концентрирам върху детайли. Точно затова ми се струва развих изострена чувствителност към наблюдението на случващото се в момента. А не на разказа. Усещането ми за хората и света се базира по-скоро на спомена от визията , медиумната интуиция,  любовната симпания и личните предпочитания, отколкото на реалистична фактология. Така или иначе фактите винаги се тълкуват различно.

Започвам този увод, защото бих искала публиката да мисли първо за нас като хора, а после като артисти. Живота ми до този момент беше изпълнен със случайности, и нямаше много общо с предвидени или предизвикани събития. Рационалността никога не е била доминираща в личния ми или професионален път. Надявам се обаче, въпреки развитата интуиция и случайностите, които приветствам,  все пак водя живот, който няма да има нищо общо със случайността. 

Първите ми усещания за танц бяха, когато сама несъзнателно осъзнавах, че не можех да седя на едно място по- дълго от пет минути. Когато усещах, че започвам да се наблюдавам несъзнателно. Това създаваше усещания за друг свят, усещания които по- късно се опитвах да предавам чрез танц. Спомням си майка ми, която ми правеше забележка, да стоя и чакам автобуса невъзпитано. Според нея възпитано значеше каквото другите хора правеха. Това породи у мене несъзнателна съпротива и съмнения към еднаквото още в много ранна възраст. Крайния абсурд беше, когато ме караха в първи клас да пиша с дясната ръка. Оттогава пиша грозно и не следвам установения ред. Правят концертни изпълнения. Тази “съпротива” породи  факти и  случайности, които детството ми предложи като неизбежност.

По- късно усещането ми за танц ‘зацикли’, когато учех в балетното училище. Питах се защо уча тези стъпки, които няма никога да се науча да изпълнявам перфектно. Така открих колко специфично тяло имам. То не се справяше с усвояването на балетната техника. Това сигурно формира моята упоритост. Не бих се отказала от нищо започнато, поради наивната идея че съм си пропиляла времето. Така приключих с балетната техника, и повече никога не се опитвах да стоя в „първа” позиция. Може би по-късно това оформи моя неудобен, клатещ се танц. Така нарекоха колеги от чужбина моя спектакъл  “A Never Ending Story”- панически танц.

Постепенно за последните 20 години моя „неудобен” танц се превърна и в танц -статика . Пример за това е последното ми соло “Хуанита Хилдегард Бо”. С него затвърдих относителната теория, че когато сме в статика, точно тогава позволяваме да се случат неща.

Спомням си в пубертетните ми години, един български хореограф ме нарече “еретичка” . Аз даже не знаех какво значи това тогава. Но го запомних за винаги. Оттогава избягвам етикети и определения. Особено отправени към млади хора. Като преподавател се научих да харесвам и даже протежирам различността.

Живота след училище беше много интересен. Той стана моя университет. Първите ми усещания за танца са свързани и с допира към собственото ми тяло. Не си спомням  като бебе или малко дете майка ми да ме е прегръщала често, но в годините, когато тялото ми се пробуждаше и искаше успокоение чрез допир, тя вече не правеше това от чувство да не ме глези. Сигурно това е и първото ми пробуждане за човешки контакт. Усещането как движа тялото си и цялата тази чувствителност на кожата, а по –късно и на органите ми, ме караха да търся  различни начини за изучаване на тялото, като разум и съзнание много категорично се изявяваха като естествени приоритети.

Така поддавайки се на “естественото”, аз никога не се пристрастих към каквито и да е удивителни съвременни методи или педагогически предпочитания. Опитвах се да миксирам опита, да мутирам идеите и да експериментирам с тялото. За известно време предпочитах „неудобният’ танц, въпреки че изучавах релиз техники. Непрекъснато опитвах различни идеи, изневерявах на вече направеното, тъй като детските ми усещания продължаваха да ми се натрапват. Не обичах масовките и клонирането на индивиди. Все още предпочитам женския танц. А почти всичките ми приятели за мъже. Осъзнавах постепенно, че етикета “лош” ученик   може да е нещо позитивно.

Ако веднъж човек започне да танцува, мисля че не може да спре никога. Невероятно  красиво е просто да се танцува, както и да е. Интересува ме танца, който е свързан със създаването на атмосфера. Каквато и да е атмосфера и настроение. Това прави спектакъла вълнуващ и поетичен. Академичното започна да ме отблъсква, може би в стремежа си за перфектност и подценяване на зрителя. Това разделяне на професионалисти и аматьори. Това разделяне на танц, театър, музика, опера, комерсиално, „високо” изкуство. Все етикети, остарели като покривките на баба ми. Колкото по стари, толкова по ценни. Биха казали някои. Аз също харесвам покривките на баба ми, но не харесвам ликетата и ръждата по тях.

През годините се забавлявах повече с непосредственост и практика и това обезсмисли обучението ми на цялостна програма към университет. Това доведе и до непрекъснатите до- обучения и кратки специализации, може би поради неоспоримия факт, че все нещо може да се случи. Разнообразието, сравненията и липсата на пристрастия станаха мои най - верни учители.

Винаги съм се успокоявала, че съм голяма късметлийка. Правя точно това, което харесвам. Опитвам се да пиша как разбирам танца. Какво харесвам в танца. Кой танц ме отблъсква, и има ли такъв изобщо?

Какво разбирам и влагам в думата танц.  Колкото повече въпроси си задавам, толкова повече спомени ме навяват. Незнам защо се връщам към миналото в този момент. Обикновено се опитвам да предусещам бъдещето.

Предпочитам да говоря с примери. Това прави думите по- убедителни, а отговорите истински. Харесвам танца и движението, защото то е безмълвен начин да кажем нещо, за което думите са недостатъчни или изглеждат глупави.  Например: Сядам и кръстосвам крака. Изпъвам гръбнака и вдишвам дълбоко. Отпускам главата отмаляло назад и след дълга пауза бързо ставам и се запътвам в някаква посока.  Всеки който наблюдава това, получава различни усещания. Ето тези усещания ме интересуват в танца. Ето този танц ме вълнува. Поне в този момент. Усещания. Но представите ни винаги са ограничени. А думите са недостатъчни да изразят усещанията.

В танца харесвам случайността, импровизацията. Харесвам също как тялото върви, защото мозъка направлява. Не харесвам танц, който е формален, “позиционен”,  външен, нарцистичен. Няма танц, който да ме отблъсне. Може би  само ако има някаква агресия в него. Не понасям силата. Тя няма нищо общо с мъдростта. Като малка наблюдавах как по време на боксови мачове мъжете на терена си разбиваха физиономиите и не разбирах защо това се наблюдава от хората с толкова голям интерес. Мислех си също, че филмите в които имаше война са измислица и че това може да се случи само във филм. Бих искала да разбера защо хората не ходят на танци вместо това.

Танц за мене може да е  падащо перо, затварянето на клепачите, треперенето на ръцете. Стъпването напред, сядането на пода, облягането на лакът, отпускането на раменете. Не свързвам танца само с пируети или арабески като при класическия танц, или със свиването и протягането като при модерния танц, или случването или неслучването при пост- модерния. Танцът за мене се случва тогава, когато не се усеща техниката, която е необходима за този танц. Без значение каква е тя. Когато говоря за танц, свързвам това с неизбежното, виталното, безгрижното, концентриращото, лекомисленото.

Спомням си когато за пръв път прочетох в едно списание, че танцьорите на Марта Греъм са имали проблеми с яйчниците си от дългото правене на contract / release, се ядосах на Марта. Не исках да преподавам танц, който е фанатичен и преминава границите на удоволствието от движението и създава изменения във физиката на човек. Така едно интервю оформи в мене категорична посока как да се движа по нататък. Въпреки това бях толкова респектирана от Марта Греъм, че дълго време практикувах нейната техника. До момента, когато това увреди също моите стави и телесните проблеми доведоха до по внимателно изучаване на каквато и да е техника.

В средата на 80те у нас още не беше удобно да се критикува свободно, не се позволяваха изказвания или лични мнения, некоординирани с историческите факти (които бяха доста оскъдни и съмнителни) за никой, който е авторитет и има или е имал някаква роля (каквато и да е тя, положителна или отрицателна) в оформянето на  местните тенденции. Нямаше контакт и диалог между поколенията. Все още седяхме със смирени глави и слушахме монолози. Дистанцията на годините при различните поколения не допринасяше за положителен диалог.

По късно през 90те това се изроди в отричането на каквото и когото и да е. Другата крайност. Аз също участвах в тези глупави тенденции. Но след толкова дълго мълчание на човек му се искаше да изрече и назове по свой начин разбиранията си. Надявам се обаче в намирането на баланс. Поне за водене на цивилизовани дискусии. Не говоря за промяна, говоря за диалог.

Танца не почва и няма да свърши с нас. Моето поколение не е от поколението на интернет, тъй като в детските ми години нямаше компютри, но е от поколението което ползва  интернет в зрялата си възраст. С качването на толкова лична информация на текстове и видео в интернет пространството, ми се струва отживяла идеята, че университетите  и училищата са единственото място за образование. Разбира се те са място за срещи и опит, споделян с другите. Личното докосване до артисти и преподаватели е толкова важно, колкото и личното ни усамотено информиране. И какво е опита, ако не е споделен.

Харесвам танца, който като че ли е случаен, спонтанен.  В това не влагам никакви технологични или експериментални идеи. Например танца на Мърс Кънингам е забавен до толкова, колкото рационално е предначертан да е случаен, и да няма значение кое и какво следва. Тава не омоловажава танца на Марта Греъм, който преди Мърс е бил драматичен и сюжетен. Това не прави и нас отговорни за това, че някой преди нас е предпочел нещо друго. Разместването на смислите и значенията в последно време ме забавлява. Кичът и аматьорското отношение също намирам за интересен факт. Робуването на традиции, и отживяла практика може да бъде само за хора, обречени от наследствени отговорности. Харесвам пионерските идеи, но не и пионерските организации. Не смятам, че това което аз съм открила за себе си, е валидно и за другите като кредит. Само пре-осмислянето и ре- организирането довежда до активност и лична отговорност.

Ако с едно изречение трябва да опиша какъв е моя танц, то в момента ще кажа, че е танцът за възможността. За повече от 20 години съзнателна практика естествено се оформиха определени предпочитания, в които обичам да мутирам. Танца достигна технически „олимпийски” умения.  Но поне сред малък кръг колеги се забелязва връщане към романтичната идея на свободния танц. „Измите” също отдавна не са на мода.

Харесвам танца от преди повече от 200 години. Танца на Фани Еслер и Мария Тальони, въпреки че никога не съм го виждала. Мога само да си го представям. Това не прави по малко увереността ми че го харесвам. Струва ми се толкова наивно симпатичен и откровен, без да се срамува от това. Всъщност този танц много елегантно се разголва и издига във въздуха. Той е по - смел от днешния “шокиращ” танц, на някои наивници.

Танца от последните години избягва всякакви емоции, сякаш бяга от директност, крие се някъде в артиста, и затова ми се струва интересен, трябва да се разкодира, открива, измисля. Казвам интересен, това не значи че ми е любим! Във всеки период има изключения от тенденциите. И може би в тези артисти и работи има смисъл. Себе си слагам между мутантите. Тези, дето експериментират със себе си. Колкото и да се отегчавам, колкото и да се паля, колкото и да съм “във”или излизам от “форма”. Отново се чувствам като непослушен ученик. Но не изпитвам чувство за вина.

Галина Борисова

5 февруари 2006

A ROOM WITH A VIEW

вдъхновена от заглавието на филм със същото име.

Галина Борисова

От известно време живея сред природата. Имам голяма градина, къща и много цветя. Имам достатъчно време, за да наблюдавам и сравнявам природата на хората, обградена с толкова много красота от цветя, птици и дървета. Сред тишината обичам да слушам хората и техните мнения по въпроса за глобалното затопляне. Всеки има теория за това. Самата аз предпочитам да знам само какво ще е времето утре.

От известно време се дистанцирам от всички глобални и световни проблеми. Може би, за да не разваля магията на тайнството. Може би, за да не се отегча излишно в пресмятания за перспективите и бъдещето на света. Може би, за да не разруша с активното си присъствие митът, който неминуемо си създаваме за нас и света около нас . Природата е толкова самодостатъчна, че не бих могла да наруша нейния бавен и логичен ритъм- на непредсказуемостта. Въпреки прогнозите за времето.

От известно време се заседявам дълго сама, като се опитвам да анализирам и изговарям мислите си. Написани, те вече имат отговорност. Поне пред себе си. Размишленията ми са свързани с настоящето. Сънищата са ми отправени в несигурното бъдещето. Миналото отдавна съм забравила. Усещанията за случили се важни събития са избледнели. Предпочитам да анализирам днешното. Живеенето в настоящето е удоволствие. Незнам защо от собствената ми стая с изглед света изглежда толкова приятен.

Поглеждам през прозореца и виждам зачервеното небе, преди деня да си отиде. Струва ли си да се съжалява?

  

----------------

Juice magazine, London / “Do you think Dance Can Change the world?”

“Установения ред може да се развали според творческите възможности”

Галина Борисова

Наблюденията ми върху хората, които обичат да танцуват  затвърди твърдението, че те са най-безопасните същества на планетата. От тази гледна точка, танцът не би могъл да промени света. Промените обикновено съдържат голяма доза радикалност, агресия, борба. Танцът е твърде далече от всичко това.

Убедена съм обаче, че желанията и интуицията ръководят много повече човек и нямат нищо общо с разума. Тъй  като свързвам танца с първите две, логично е да вярвам, че танца може да изпревари или поне да усети промените.

През различните епохи танцът въвлича различни групи хора и се променя със времето. Даже и да не приемем, че променя света, то поне сме съгласни, че той самия се променя.

За пръв път  (1995г.) бях на TECHNO PARTY с моята племеница (­18 години ) , на огромен закрит стадион, където повече от 5000 души танцуваха почти в транс. Това не беше моя танц, но това беше танца на много млади хора. Преди известно време  посетих от любопитство ´чалга´клуб  с  “модерна” фолк музика, където също около 1000 души танцуваха (даже върху маси) техния стил танц.

Иска ми се да вярвам, че от тези две групи хора няма да зависи бъдещето на човечеството, но техния танц със сигурност променя света.

Има неща, които са извън разума и съзнанието и те понякога са по-определящи за промените на живота, хората  и може би за промените на самите нас. Едно от тези неща ми се иска да вярвам, може да бъде и танца. Колкото на пръв поглед това да звучи абсурдно. Еретиците, опозиционерите, писателите а може би и някои хореографи имат шанса  обаче да  развалят установения ред според творческите възможности.

-------------------

“Той каза, че би танцувал с мене ако му донеса една червена роза:  плачеше

най - добрия приятел на Алфред. “Няма нито една червена роза в моята градина” - плачеше той, и неговите прекрасни очи се напълниха със сълзи. “Ох, от какво малко нещо зависи щастието! … “Искам само една червена роза. Няма ли начин да си я получа?”

 Oskar Wild

На 6 годишна възраст мислех, че танца е само за момичета.

Не харесвах да играя с кукли като останалите. Не си играех и с домашни любимци- мислех си, че те си играят сами. По късно започнах да се забавлявам, наблюдавайки мъжете и жените които танцуваха заедно. Вече допусках, че момчетата може да танцуват с момичетата, в повечето случаи само за да им партнират. Започнах да виждам различно. По късно започнах да харесвам всякакъв вид танц. Започнах и да си играя с животни. Харесва ми да гледам предавания за животни по телевизията, но не и да виждам бездомни кучета в градовете. Понякога харесвам да посещавам зоопарка. Защото там мога да видя големи животни. Никога не съм виждала тигър по улицата. И незнам дали ще мога да реагирам адекватно, ако го видя близо пред мене. Никога не бихме могли да се подготвим предварително. Всяка ситуация е различна и за нея няма правила.

Искам да знам кой е най-добрия приятел на Алфред! Той би могъл да бъде моя най- добър приятел. Ох, от какво малко нещо зависи щастието!

Искам да открия лимита на глупостта, там, от където може би започва оригиналното. Искам да знам повече за момчетата. Искам да знам как те танцуват. Виждала съм ги да правят акробатични трикове и виртуозни пируети, но с това те не биха ме впечатлили. Разликата между женският и мъжкият танц е очевидна. Незнам защо някои се опитват да премахнат тази граница. Спомням си, че понякога съм получавала реплики, че моя танц е много феминистичен. Ами какъв да бъде? За мене най- голямото удоволствие е да наблюдавам театър Но. Гледала съм два пъти представления на трупата, и това излизане от представите на възможното създава нова представа за възможно. Същото биха правили и даже с повече грация и финес жени, но мъжете облечени и танцувайки като жени, създават дистанцирано усещане за разбирането как жените живеят и мечтаят. И тази дистанция ми се струва, е много важна, за да не се получи излишен нарцисизъм. 

 Галина Борисова