„Ако мислите, че знаете какво е танц, помислете отново”
Фестивала имаше голям успех! Анонсирането на събитието (билбордове по улиците на София, Варна, Бургас, както и телевизионните реклами) и пълните салони в зала 1 на НДК, Народен театър „Иван Вазов”, театър „София”, ТР „Сфумато” отново потвърждават желанието да се гледат танцови представления.
Но успехът само пълни салони ли е? Успехът може да е и предизвикателство за критика, публика и организатори. Има ли смисъл да се представят работи, които имат вече популярност, публика и подкрепа. Със сигурност трупите не бяха идвали във България. Лично аз предпочитам да имаме фестивал който скандализира, който провокира мислене, представи и вкусове? Явно организаторите са предпочели поне за първото издание на Sofia dance week първия критерий. Което напълно разбирам, но не подкрепям. Предпочитам да участвам в каузи, а не в поредната изява.
Публиката екзалтирана от масовото културно събитие, ръкопляска въодушевено. Освен малобройната публика, която може би бих могла да преброя с пръстите на двете си ръце. А може и с пръстите на краката. Но кой се интересува от тези разстроени двадесетина човека, които предпочитат в тяхната страна да се представят провокиращи, нови актуални работи. Представления, излагащи въпроси, за които масовата публика трябва да разбере и да се предостави възможност да се дискутира заедно. Кой предпочита сблъсък и предизвикателства? Изпълнители, публика, продуценти, фенове, и кой е съгласен да се откаже от удоволствието?Явно това у нас е все още малобройна група от ентусиасти, със затихващи функции на активисти. Дано не съм права.
Струва ли си, е въпроса който се поражда неминуемо да се мисли за една такава малобройна недоволна група? Ако имаше поне едно представление, което да задоволи вкусът и на тази малка част от „експерти”, не бих се занимавала с написването на този текст. Но такова представление не се предложи. Явно организаторите не са намерили време да помислят по въпроса и да опънат нервите на масовата публика, на колегите, на себе си. И ако се прокрадва някаква критика, то е защото аз лично не бих искала мнението ми да остане самотно. Надявам се и други да се включат с коментари. Дискутирането само би могло да е от полза за танца, а той така се нуждае от повече подкрепа и разбиране.
Участвала сам на различни международни фестивали: някои приличаха много на софийския, на тях човек може да получи добър хонорар (не коментирам заплащането на българските артисти на софийския), както и на други по- експериментални събития, фокусирани към нови тенденции и имена. От доста време в страните където има традиции за модерен, пост- модерен, съвременен, и какъвто и да го наричаме танц, се забелязва разграничаване на идеи, предпочитания, разнообразие какво се продуцира, разнообразие от публика, и въпросите не приключват с това какво се харесва или не се харесва. Появиха се протестиращи артисти, които поискаха различно финансиране, спиране на излишни бюджети, промяна на стратегии. Питам се, каква беше целта на софийската танцова седмица? Да се популяризират отдавна популярни компании? Да се популяризират български имена? Да се покаже и разграничи кой продукт е за масовата култура, или на какво се залага в бъдеще. Да се образова публиката? Да се провери нейния вкус? Нещо не мога да се ориентирам.
Не искам този текст да звучи само критично. Не това е целта. Но ако само се представят представления за ефекта и удоволствието, а не заради прогресивно мислене и провокация, каквото ще произлезе от това? Дали това да се мисли за другите, е по- вредно от това да се мисли за себе си? Можем ли да сме сигурни какво искат другите? И ако ние и останалото болшинство сме доволни, това успех ли е? Така ли се мисли все още?
Софийската танцова седмица премина успешно. (колко нелепо звучи това изречение). Като статистика за пред Европейска комисия. След кратките ми разговори с някои от екипа на фестивала се затвърди твърдението, че организаторите са доволни. Въпроса е до колко този фестивал ще остане в историята отново само като поредното събитие- факт, или като събитие сблъскало интереси и поради това създало шанс за разместване на ситуацията, която в момента е такава каквато е. Следите ли мисълта ми? „Кой от кого се нуждае повече: ученикът от учителя си или учителят от ученика? Обсъдете въпроса, без да правите изводи.”- казал го е отдавна Емил Зола.
Оптимистично и уверено си мисля, че след първото издание на Sofia dance week ще се появят и още други такива инициативи за танц, какъвто и да е той. Но че ще се обърне повече внимание на понятието съвременен танц, за да има все пак провокация за възприятията и малко опънати нерви за да не заспим. Удоволствията можем да си ги оставим за в къщи.
Ако мислите, че знаете какво е танц, помислете отново.
Успех на тези, които организираха танцовия фестивал и на тези, които ще организират догодина друг по- алтернативен.
Галина Борисова
8 октомври 2008
