Utte Baumwoller

Utte Baumwoller

Отпуснах бедра и ръцете ми бавно влязоха между краката. Китките ревматично ме боляха непрекъснато с настъпването на зимата. Силно желаех красотата. Понякога се наблюдавам от страни и играя различни роли, в които да се харесам преди всичко на себе си.

Единия ми крак беше изтръпнал от стоенето. Опитах се да си стопля китките, като ги притисках между бедрата. Това създаваше малко неудобство, защото трябваше да седя с кръстосани крака. А това не беше много удобно, тъй като масата пред която седях, беше ниска.
Чаках вече 3 часа. Бях решила да посетя доктор. Имах съмнения за рак. Снощи бях напипала една голяма бучка в лявата си гърда. Беше един ден преди Коледа. По принцип нямам страх от смъртта. От моята смърт. Понякога искам да се изгубя из сънищата си.

След около час седене вратата на кабинета се отвори и се появи самият лекар. Млад симпатичен мъж, на който повече му отиваше да бъде учител по езда или френски език, отколкото гинеколог. Явно работеше сам, сестрата беше в неплатен отпуск. Предполагам, че никой не обича да работи в последните дни на годината.
Влезнах в кабинета. Предложиха ми стол. Съблякох палтото си, свалих шала и шапката си, седнах и пак си кръстосах краката. Отпуснах бедра и ръцете ми бавно влязоха между краката. Китките ревматично ме боляха непрекъснато с настъпването на зимата. Силно желаех красотата. И нищо повече!

Лекарят зарови очи в някакви документи. Сигурна съм, че имаше нужда да мисли и като че ли си проточваше момента. Регистрираше моята информация бавно в компютъра и използваше времето да мисли. Чаках нетърпеливо прегледа.

Лекарят ми каза да се съблека и легна на леглото. Свалих блузата си и затворих очи. Представих си, че лекарят е маймуна. Стана ми много смешно. Рязсмях се. Лекарят ме погледна учудено и леко се притесни. Сигурно не е виждал подобна реакция. Започна да опипва гърдите ми. Продължавах да си мисля, че лекарят е маймуна. Това правеше очакването на резултата поносимо. След мануалния преглед лекарят ме прегледа на скенер. Мажеше с хладна течност в мразовития кабинет гърдите ми и бавно размазваше сместта по тялото ми. Лекарят каза, че не би могло да има никакви съмнения за рак.
Това даже ме разочарова.

Младият симпатичен мъж (доктора) ми предложи и обикновен генекологичен предлед и аз се съгласих. Можех, ако не рак на гърдата, да имам рак на матката. Лежах с вдигнати разтворени крака доста сковано. Пак се размях. Извиних се. Просто си представих, че се държа по този скован начин с някой приятен мъж. Този път не си представях че съм с маймуна.
Беше неестествено някой да ми бърка в матката по този начин. Прегледа на дактора предизвикваше болка. Не си спомням колко дълго продължи това. Лежах на кушетката приятно отпусната. Бях достатъчно ангажирана със собствените си мисли, за да следя времето. И без това доктора ми харесваше. Мислех си защо си мислим, че ако проявят към нас внимание, в това се влагат чуства. Дано доктора е по умен от мене.

Лекарят беше човек, който заслужаваше малко внимание. Не смятах че съм в “неприлична” поза, тъй като не можех да си представя някаква по прилична. Мислите ми отскачаха като топка за горф търкаляща се по обикновенна неизравнена поляна. И двамата с доктора като че ли изпитвахме удоволствие, всеки по своя начин. Аз, доволна че прегледа е положителен, а той вероятно че има в ръцете си ... жена.

Излезнах от кабинета и не знаех накъде да вървя. Налегнаха ме тъжни мисли.
Те винаги се появяват преди Коледа. Питах се дали и младият доктор е тъжен преди Коледа. Изглеждаше ми като вероятност. Коледа е единственото време, когато си мисля такива тъжни неща.  Иначе съм щастлив човек.

Завих към първото кафене. Влезнах и си поръчах бира. Запалих цигара. Дръпнах си два пъти и я загасих. Допих си бирата и си тръгнах. Оставих парите на бара. Искаше ми се да поздравя за довиждане и да пожелая приятни празници на барманката, но не го направих. Тръгнах си приятно уморена.

Трябва веднага да се обадя на моя приятел в Цюрих.

Декември 2005

p.s. Текстът е посветен на моя приятел Красин, който почина от рак в Цюрих на 13 февруари 2006.