Галина, Петя и Емма/ 2007
стихотворение посветено на моя приятел Красин Йорданов
Т. и К.
K. харесваше носа на Т.
Т.беше невероятна танцьорка.
K.беше кандидат за професорско място в Университета на Хронинген.
Т. се надяваше на професорското място.
К.се съмняваше, че ще го получи.
Т.претендираше за високи изискани маниери.
К.чустваше, че това го притестява.
Т.се забавляваше с хората.
К.се депресираше от хората.
Т. беше невероятна танцьорка.
К.харесваше носа на Т.
Т. не харесваше носа на К.
К.беше притеснителен и скован.
Т. обичаше да бъде в центъра на вниманието.
К.живееше в постоянни страхове.
Т.водеше безгрижен живот и беше голяма късметлийка.
К.никога не се усмихваше, освен когато Т. беше до него.
Т. обичаше К.
К.не можеше да си представи живота без Т.
Т. умря.
К.спечели професорското място и говореше само по време на лекции.
2004
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Т. не е умряло, само временно е отишло другаде :) Очаквай завръщането му some day after the dance became so boring that you can stand it!
уф, не искам такова време, когато танцът ще бъде borring...is it possible?
Post a Comment