Половин
година след официалната премиерата на „V.I.P. Dance – Все още има какво
да се направи…” спектакълът е част от фестивала „Антистатик”, какво да
очакваме на 10 април?
Малко
видео, малко танц, малко музика, малко откровения и много вьпроси, на
които няма отговори. Сьщо така смятам вместо VIP костюм да си сложа синя
пола и бяла блузка с червена вратовръзка (ако намеря оригинална
такава).
Може ли танцът да промени мирогледа на един човек?
Има
неща, които са извьн разума и сьзнанието. Понякога те са по-определящи
за живота, хората и може би за промяната и на самите нас. Иска ми се да
вярвам, че едно от тези неща може да бъде и танцът. Колкото на пръв
поглед това да звучи абсурдно. Но колкото повече абсурд, толкова повече
възможности за оригиналност струва ми се. Изкуството е: non-sense,
цитирам Салвадор Дали, но това не му е попречило да продължи да рисува… и
си мисля че той е имал право… затова и аз следвам импулсите си,
колкото и те да са абсурдни. Вярвам повече в изкуството, отколкото в
политиката, и затова смятам да „спася” света чрез танц.
Отдала сте живота си на танца, какво ви отне танцът и по какъв начин танцуването осмисля ежедневието ви?
Танцът
ми отне толкова, колкото и ми даде. Не мога да поставя нещата на
кантара, но ако трябва отново да избирам, пак сьм за танца. Ежедневието
ми е толкова разнообразно, че трябва да ми се завижда. И толкова
еднообразно, че трябва да се замисля…
Кога е по-лесно на сцената – сама или с партньор?
С
партньор е по-лесно, аз избрах този пьт предизвикателството да съм
соло. Така не мога да се скрия, да се оправдая, или да съм втори план -
поддьржаща роля. Единственото което ми липсва, когато съм сама на
сцената, е че не мога да споделя аплаузите с партньора. Те са само за
мен.
Кой е най-личният ви спектакъл?
Моето
соло „Хуанита Хилдегард Бо”- играно повече от 4 сезона у нас и в
чужбина. Бях стигнала до точката, когато исках да бъда сама. Бях
направила повече от 25 представления с много хора, и реших да се
усамотя. Това соло е моята „запазена марка”. А това е неподвижността.
Момента на притихване. На правенето на нищо. Струва ми се тогава се
случват много повече неща. И за мен и за публиката. Тя също в този
момент има време да помисли.
С коя световна знаменитост бихте искала да работите?
С някоя световно неизвестна.
Книгата
ви „Танцови предпочитания и артистични представи” е строго
специализирана, но освен текстове за различните танцови техники пишете
поезия и проза. Според настроението ви ли избирате над какъв текст да
работите?
Според настроените, времето и мястото. Часът няма значение.
Как предпочитате да изразявате чувствата си, чрез тялото или на лист хартия?
Чувствата
си изразявам само пред близки хора, или на сцената, на обществени места
гледам да ги туширам, чрез писането проверявам себе си и си правя
най-добрата психоанализа. Разбира се в това има доза прикритие. Аз съм
един поетичен човек, който трябва да живее в един много не поетичен
свят, но нямам нищо против да се впускам в не поетични приключения.
Как си почивате, когато не танцувате?
Копая
в градината, подстригвам тревата, поливам цветята, мия прозорци,
пребоядисвам стените, а сьщо така си почивам от всичкото това като
танцувам.
Какво да очакваме след „V.I.P. Dance – Все още има какво да се направи…”?
Ами
нов проект „Всичко вече е направено”. Нито вие, нито аз, ще променим
света, но си струва да се опитва. И този пьт не сама, а с много колеги.
Интервю на Здравко Григоров
