текст на Мила Искренова
Чайковски - импровизация и музикален колаж Галина Борисова
Името на най-великия руски композитор от епохата на романтизма Пьотр Илич Чайковски се свързва с огромен брой музикални произведения, една значителна част от които са балети. „Лебедово езеро”, „Спящата красавица”, „Лешникотрошачката” и пр. са върхови образци в класическото балетно наследство. От времето на тяхното създаване до днес са изминали повече от 100 години..= Първото цялостно представянне на „Лебедово езеро” е в Санкт Петербург в Русия на 17 февруари 1895г. в хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа. Чайковски по това време вече не е между живите, но неговият шедьовър остава да живее до наши дни в най-разнообразни хореографски интерпретации .
За Галина Борисова срещата с Чайковски е начин да изрази усещането си за „класиката” в танца. Класиката като символ на съвършенство, красота и величие. Класиката като побеляла старица, носеща с достойнство вековете на плещите си.
„ С течение на годините невротичните черти в характера се задълбочават. Не искам да се отказвам. Това, което в този момент ме забавлява, са лебедите, перата и морското синьо. Искам да остана наивна, но не и подчинена на някакви мимолетни моди. Затова ви моля да послушаме заедно Чайковски. И да преоткрием класическите клишета. Изчерпването на смислите ме забавлява, предизвиква и концентрира. Нека бъдем банални. „ /Галина Борисова/ Продължителност: 60 мин.” – пише в програмата.
Как за 60 минути натрупаната през годините танцова ерудиция се материализира в темпорално развиващи се образи?... Как творецът на 21-и век се чувствува в пачка и палци и как изглежда в тях?... Разкъсван от противоречия, разбалансиран, неспокоен и то не с трепета на невинната Одета или с амбициите на фаталната Одилия, а с обречеността на чувствителния човек, принуден да се „адаптира” към „духа на времето”. Тялото на твореца интерпретиращ класиката в началото на 21-и век е травестиращо тяло. То се опитва да свърже стари с нови истини, вечни с моментни прозрения, банални с неординерни визии. Получилият се събирателен образ е съчетание между клоун и кабаретна звезда с перука в стил рококо от бяла, капеща перушина, пееща в микрафон и в унисон с мелодрамотични мотиви... Пълзяща в краката на „последния” останал зрител, смутено наблюдаващ самопредлагащата се агония, тих и смирен и напълно пасивен. А на финала – протягаща ръка в очакване, неизвестно на какво, и взираща се, неизвестно накъде, но настойчиво и неотклонимо, като паментник на постоянството....
13.04.2008 Мила Искренова
