очаквайте новата книга "ТАНЦОВИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ И АРТИСТИЧНИ ПРЕДСТАВИ",на която Галина Борисова е сьставител,преводач и автор. Заедно с Ангелина Георгиева и Мира Марианова в екип се подготвя публикуването на 300 стр. текстове за танц, които не са излизали на бьлгарски език до момента.
"През последните двайсет години събирах хаотично доста материали, публикувани в специализирани списания и книги за танц, излизали след 1960 г.
Срещите ми с артисти като Луиз Бедард, Ксавие лъо Роа, Дейвид Замбрано, Джорди Кортес Молина, както и с по-старото поколение хореографи и танцъори като Ана Халприн, Мърс Кънингам, Лиза Нелсън и други, насочиха моето внимание към един по-деликатен поглед и аналитичен подход към танца. Разбирането ми за това какво е танц непрекъснато се променяше. Неговото разнообразие от техники и методи ме накара да се заема с настоящата книга. Въпреки че през ранните си години на обучение изучавах класически танц, сблъсквайки се по-късно практически с модерни танцови техники, започнах да уважавам различността, индивидуалността, особеното, кривото, а в последно време даже и «непрофесионалното». Настоящата книга има за цел да запознае читателя с многообразието от артистични предпочитания или дори да промени консервативните ни автоматични представи за танц. "
Галина Борисова
Неминуемото начало без край или финал без край...
Големият артист ни предлага едно по- различно виждане. Човек, който може да представи нещо интересно чрез неговия специфично индивидуалистичен поглед. Моята надежда е, че дейците на изкуството постоянно предизвикват нашите пристрастия, успокояват ни от сьтресения и избягват присьди. Поставянето на вьпроси на живо води до дискусии чрез един по- арстистичен и естетичен поглед, и може да ни позволи да се направят някои заключения или дори промени. Артистичните „акции” и активности допринасят за поставянето на вьпроси по тема, без излишни фактологии, спорове и скучни лекции. Танцьт, който не борави с думи, може да сьздаде една визуална, лична и естетична представа за политическия свят, който и без това е толкова бавен.
Сьвременният танц спечели за кратко време уважение и се превьрна в най- вьлнуващата се сценична форма. Така се сьздаде едно разнообразие, цял куп танцови форми, и изглежда че нито една от тях не споделя тьрсенията на техните колеги или предшественици. Танцьт е най- демократичната форма. Всичко зависи от нашето желание какьв танц ще изберем. Или пьк ще трьгнем да откриваме и анализираме своя. Погрешно е да мислим, че танцьт не би могьл да промени света. Артистите не остават безразлични кьм недостатьците и слабостите на миналото, отправят поглед кьм бьдещето и акуализират някои днешни вьпроси. Като го правят по един по-деликатен, ефимерен и безмьлвен начин.
Затова моля ви, танцувайте когато и кьдето можете.
Галина Борисова
