Self interview 2005

фото- Виктор Влаеску

"Незная защо в българския ежедневен речник думата мутант се възприема като нещо негативно. "

Влезнах в балетното училище случайно, първото кандидатстване се провали, поради нелепата причина, че съм имала белег на лицето (от изгаряне на 3 годинки). Втория път ме приеха пак поради нелепата причина, че сам си направила пластична операция на белега. Също така скрих, че в паралелна позиция краката ми не бяха съвсем прави, по стандарта за балерина. Всичко това може би несъзнателно оформи в мене още от ранна детска възраст чуство за индивидуалност и безсмислена борба за доказване.

По късно тези две неща - лъжата и случайността ме научиха на осъзнаване на действителноста, която в зрелите ми абитуриентски години (1985г.) не изглеждаше никак перспективна.

Последвалите "нарочни" специализации в Америка и Западна Европа ме до-образоваха в усещането за разграничаване и ориентиране в безкрайното поле, съставляващо техники и стилове, методи и танцови предпочитания. Разбирах, че следвайки модата- губя индивидуалността, следвайки себе си- губя лесното.

След 1989г. имах шанса да започна да препаоавам на 21 години, без да знам точно как да правя това, и тъй като работех с група актьори, с тях можех да експериментирам. Така започнах да търся моя начин за ефикасни движения, понякога удобни, понягога неудобни, за да освободя тялото си от 9 годишната постановка на балетната техника, закодирана дълбоко в тялото и съзнанието ми. Исках да бъда свободна и да не повтарям вече познатото.

Така хореографиите ми не можеха да се оприличат с никакъв конкретен стил, и често в началото смущаваха колегите ми в България. Публиката обаче, възприемаше спектаклите ми интуитивно и необременено от познания и опит. Тази ми индивидуалност беше оценена в Холандия, където спечелих първа награда за хореография и по-късно бях подкрепена няколко пъти от Гранд Театър, Хронинген. Така получих сила, особено необходима, за да се боря за мястото си и на националната сцена.

За последните 20 години продуцирах, участвах, и осъществих повече от 20 спектакъла, почти всичките с артисти на свободна практика от България и чужбина. Танцьорите още в началото на 20 век преминават границите и пътуват непрекъснато, сменяйки континенти. Да се говори за финландски танц или български танц е доста ограничена представа според мене, тъй като финландския или българския танц се прави от имена, а не от националности.

Темите които "експлоатирам" в моите постановки са обикновени, човешки, естествени реакции на моето ежедневие и личен живот. Веднъж получих комплиминтите, че съм "Чаплинова актриса" и че хореографиите ми имат чуство за хумор, близко като това на героя "Мистър Бин".

Най-голямата ми награда са тези комплименти.

Предпочитам модерното вариете и кабаре, пред интелектуалните ескпериментални претенции, които никой не иска да гледа.

Учудва ме неразбирането, че даже и да няма техт, в невербалните представления също има (а понякога) много сериозна драматургия. Това дали искам да завърша спектакъла си с лице към публиката или с гръб, вече е statement. Това което тече извън думите, чрез действията е много повече силно усещане, отколкото коментара или изявленията за каквото и да било.

Класическия танц свързвам повече с външността и естетиката, красотата и виталността, докато модерния танц ми дава повече възможности за преподреждане на реалността, тъй като модерността е разрушаване на първичността на външната реалност.

В последните ми спектакли забелязвам дистанция към материала който създавам. Така се създава възможност за личностни интерпретации на наблюдаваното и преживяното. Използвам непосредствеността на фактите, отколкото сензациозността чрез използането им. Не се интересувам от концепции за пространство, време и движения, защото смятам, че те съществуват в нас. Интересува ме повече интуицията, любовта, омразата, риска…Грозното ме пронизва дълбоко, като бръчки по лицето. Красивото ме разплаква, като невъзможност за повторение.

Танца след музиката е това, което би ме накарало да отворя широко очи.

Не си представям бъдещето му в клониране на индивиди, които покриват европейските стандарти. Вярвам в оцеляването на индивидуалността. Понякога за сметка на личността.

Изисква се голяма смелост да се "разголиш" пред публиката, да се представиш непосредствено, без да се натрапваш. Някои беше казал, че сцената не бива да се интерпретира. Тя се възприема като сензация и се улавя чрез тази емоция.

Наричам себе си хореограф мутант.

В английския речник mutant -значи: променящ се, изменящ се- който е резултат на промяна. Незная защо в българския ежедневен речник думата мутант се възприема като нещо негативно.

Галина Борисова
София 20 ноември 2005

Self interview 2005 Galina Borissova

Text by Galina Borissova

Self interview 2005

Published at www.cult.bg

Translation in English from Bulgarian - Katerina Popova

I entered ballet school by pure chance. The first time I applied I was turned down for the ridiculous reason that I had a face scar (from a burn when I was three). The second time I was admitted for the just as ridiculous reason that I’d had plastic surgery to remove the scar. I also hid the fact that in parallel position my legs weren’t exactly straight, as required of ballet dancer. As a result of all this I developed, perhaps unconsciously, a sense of individuality and a pointless ambition to prove myself even while I was a child. Later on these two things – lies and chance – taught me to recognize reality which, at the time I was old enough to finish school (1985), didn’t look promising at all.

The subsequent “intentional” specializations in the US and Western Europe fine-tuned my sense of discernment and orientation in the vast [boundless] field of techniques and styles, methods and dance tastes. I realized that if I followed fashion I’d lose individuality and if I followed myself I’d lose the chance to take the easy path.

After 1989 I had the luck to start teaching at the age of 21 without knowing exactly how to do it, and since I was working with a group of actors I could experiment with them. That is how I started looking for my own way of effective movement, at times comfortable and at times uncomfortable, desperate to free my body from the nine-year straitjacket of conditioning by ballet technique deeply encoded in my mind and body. I wanted to be free and I wanted to be original, to avoid repeating the already familiar.

So, my choreographies could not be identified with any particular dance technique, and in Bulgaria at the beginning they often upset my colleagues but not the audience, which watched my shows intuitively with an open, unbiased mind. My individuality was appreciated eventually in Holland, where I won an international choreography competition and was supported on several occasions by the Grand Theatre in Groningen. This gave me strength, much needed, to fight for a place on the national scene too.

In the last twenty years I have produced, participated in and staged more than fifteen shows, almost all of them with free-lance artists from Bulgaria and other countries. Dancers crossed boundaries as early as the beginning of the twentieth century, and have since been traveling and changing continents nonstop. To speak of Finnish dance or of Bulgarian dance is, in my view, a rather limited way of looking at things because Finnish dance or Bulgarian dance is made by names and not by nationalities.

The themes I “explore” in my pieces are common, human, natural reactions to my everyday and private life. I was once paid the compliment that I was a “Chaplinesque actress.” Or that my choreographies have a sense of humor similar to Mr. Bean’s.

Those compliments are my biggest reward.

I prefer modern variety and cabaret acts to intellectual experimental pretensions that nobody wants to see.

I am surprised sometimes by people who don’t understand that although there is no text, nonverbal shows also have a script that can be very serious. Whether I want to end my show facing or with back turned to the audience is a statement. What is conveyed not by words but by actions has a much more powerful emotional effect than verbal comments or statements.

Classical dance I associate more with appearance and aesthetics, beauty and vitality, while modern dance gives me more opportunities to rearrange reality because modernity means destroying the primacy of external reality.

In my latest shows I notice a distancing from the material I am creating. This enables personal interpretations of the observed and experienced. I use the immediacy of facts rather than sensationalism through their use. I am not interested in concepts of space, time, and movement because I think they exist in us. I am more interested in intuition, love, hate, risk… The ugly cuts through me deeply, like deep lines and wrinkles on the face, and the beautiful makes me cry, like something impossible to repeat.

After music, dance is what can make me open my eyes wide.

I can’t imagine that the future of dance lies in cloning of individuals who meet European standards. I believe in the survival of individuality. Sometimes at the expense of the individual.

You need to be very brave to “strip naked” before the audience, to show yourself directly but discreetly expose yourself unobtrusively. The scene shouldn’t be interpreted. It is perceived as a sensation and grasped through this emotion.

I call myself a mutant choreographer. In English, mutant means “changing, altering, something or someone that is the result of change.” I don’t know why in everyday Bulgarian mutant has negative connotations.

Galina Borissova

Sofia, November 20, 2005

When I was child

on the photo - Galina Borissova at 1st class

When I was child, I was thinking that the dance is only for girls. I still sometimes have the same feeling. But I start to assume, that the boys has also rights to dance. I prefer dresses, but sometimes i wear with trousers. I also have feeling of been mutant. Mutation is something important for me, closed to experiments, mix, changes. I like when I am tired to stretch. I like to dance when I am happy or unhappy, but never when indifferent.

I like to be lazy when I am in shape. I like to work when is vane. I can’t stop dancing because it is not healthy. I would like to self educate together with others myself further and longer. I am not in a hurry. There are always something to recover, reduce, or refine.

When I like it I love it. I want also when I don't like it, still to love it.

Let’s dance together.

Разни мисли

Разни мисли:

"Там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза,
наднича градинар."
Гаустин

Антонио Дантон е моя мъж и аз искам да се оженя за него….

За мъдростта която е на два крака… Къде е мъдростта мило мое…?

Желанието да остарееш с някого е повече от желанието да притежаваш нещо…

Любовта е необходима за да държи хората извън времето. Не че трябва или се случва, любовта е необходима….

Колко е странно, че можеш да харесваш някого, но да нямаш мечти за него.

Странно е че не предполагаме нещо, а то може да съществува.

Погрешно е да се мисли, че любовта е сляпа, тя е само безразлична към недостатъците и слабостите, макар и да ги вижда, защото вярва, че е намерила важното за себе си, което често пъти е неизразимо…..

Колкото по-съвършени, толкова по-отчайващи. Затворени във вечна повторяемост, неубоздани игри, обещаващи безкрайни наслади…..
Херман Брох

"Съвременното в гръцката трагедия се крие в представянето на жестокостта на съдбата, жестокостта на живота, жестокостта на света. Както и в отказа да сме съгласни с този свят, с тези които го установяват и управляват:с боговете и владетелите."
Ян Кот

60 аспекта за композиция - Галина Борисова

60 аспекта за композиция - Галина Борисова

1.Абстракция - това което поне двама човека от едно общество са съгласни с неговото значение

2.Подходящ - колко прецизно и в каква пропорция на цялото е идеята и конструкцията на други инкорпорирани неща в продукта

3.Баланс - как качеството и другите важни съставни аспекти си партнират, отвътре и отвън на системата

4.Дишане - къде е редуването между напрежението и отпускането, вдишването и издишването

5.Център - в кои места, случки и идеи вниманието се връща към центъра

6.Съгласуване - как елементите въвличат основните физически и съзнателни връзки едни с други

7.Сътрудничество - ако има повече от един човек или елемент, как те си сътрудничат

8.Цвят - какви тонове, спектрални тонове основните комбинации създават, събуждат или провокират

9.Общество- каква част от хора са въвлечени и как разбират работата

10.Контекст - какви са обстоятелствата около създаването и възприемането на работата

11.Контраст - колко различно е едно нещо от друго

12.Контрол - колко стегнато може един резултат да е предопределен

13.Продължителност- как това се придвижва от идея до друга идея, от едно място на друго, от началото до края

14.Определение - означаването, описването и интерпретирането на дадена идея, действие, постъпка

15.Осъждане - до какво се отнасят отсъствията или съмненията на колебанието, и каква роля тази игра оказва на възможността за вдъхновение

16.Определение - как разграничаваме от всичко друго и ясно се изразяваме

17.Детайли- как изпъкват фини детайли и колко важни са за цялото

18.Гъстота, плътност - как много елементи се представят едновременно или приблизително близко в съответната област или в зададеното време

19.Развитие - какви промени във времето и пространството се появяват и как оказват ефект и се съгласуват

20.Разнообразие - каква степен на разнообразие се представя сред компонентите и какъв ефект това произвежда

21.Продължителност- как се съдържа времето от началото до края във всяка част и в цялото

22.Емоции - какви човешки чувства могат да се намерят в продукта или възприемат, колко важни са те за останалите съставни части

23.Наблягане - кои аспекти наблягат нашето внимание и как се постига това

24.Очаквания - дали основното положение се предсказва или влияе продължително на създателя или възприемателя

25.Фамилиарност - колко важно е да се въвлече или поддържа позната ситуация, идея, среда, или чувства

26.Функции - каква роля играе тази творба в света, и каква роля всеки от компонентите играе за продукта или за цялото

27.Честота - колко бързо и колко често случката в материала се появява

28.Откровеност - кое е дадено свободно

29.Жестове - как са организирани движенията в материала и каква форма или качество описват тези движения

30.Хумор - как фактори като усмихване, изненади, лекота , или наслада допринасят за работата

31.Имитация - до каква степен вътрешните елементи искат да изложат подобност сред самите тях, и до каква степен те излагат подобност сред външните модели

32.Хибридация - има ли някакво несъзнателно или съзнателно смесване на формите

33.Вдъхновение - как тази работа създава мотивираща енергия

34.Намерение - какви желания или резултат мотивират решението което определя натурата на процеса

35.Интуиция- какъв процент на творбата възниква спонтанно без логическо обяснение , и как този компонент в композицията си взаимодейства с интелектуалните компоненти

36.Интерпретация - как историята, личното мнение, емоциите, или уменията влияят на трансмисията, и се възприемат от оригиналното намерение или послание

37.Език - какви конвенции, правила, методи на организацията, или език разграничават тази комуникация от останалите, и кой разбира това

38.Ръководство- кой прави решенията

39.Лимит - какви ограничения помагат за фокусиране на изразяването

40.Логика - какви интелектуални парадигми или концептуални карти определят основата на взимането на решения

41.Спомени - каква е възможността за складиране, етикет, или изтриват близко или далечно минало и влияят за творбата или възприемането

42.Мистерия - до каква степен се отнася направеното към незнанието, колко съзнаването или не съзнаването на не познанието играят за концепцията и изпълнението, и колко е необходимо познанието или не познаването за оценяването

43.Митология - каква роля играят архе типовете, фолклора, героизма, или оралната история

44.Организация - на каква база са подредени материалите, и какви ефекти имат спрямо начина на възприемане

45.Оригиналност - какъв процент на съдържанието е оригинален, и как това влияе на оценяването на цялото

46.Възприемане- как атрибутите и механизмите на човешкото чувство и разум оцветяват процеса

47.Перспектива - от каква физическа или ментална позиция е създаден продукта, и кои са най ефектните точки за различните елементи и качества на възприемането

48.Планиране- каква роля оказват мисленето, организирането, и решенията

49.Точност - кои идеи, жестове, или аспекти трябва са манифестират в точен начин, и кои могат да бъдат повече откровени и приблизителни

50.Предпочитания - каква пропорция на качествата и избора е управляван или определян от личния афинитет или вкус

51.Процес - каква е последователността и природата на физическото или интелектуално случване което определя резултата

52.Пропорция - какво е относителното качество, размер, и важност на всеки аспект, с уважението към частите и цялото

53.Близост - какво влияние оказват другите близки елементи или участници, вътрешно с респект към получателя

54.Пулс - колко организацията включва правилно създаването на време и пространство, с постоянно влияние и пласиране на тежестта на събитията

55.Чистота - колко твърдения или привърженици към основния стил, идеи, традиции, методи са представени или необходими

56.Взаимовръзка / отношение - как материала , или организаторите на материала и изследователите си влияят един с друг

57.Повторение - какво се случва отново и отново, колко често, и с какво внимание или резултат

58.Репродукция - до къде се простира и как прецизно материала и характеристиките приличат да нещо от миналото

59.Резонанс - как ефектите на симпатичните вибрации играят роля за трансмисията от енергия и вдъхновение, вътрешно и със средата

60.Решение - как и кога балансът сам по себе си е достатъчен и може да започне отново нова страница