Guengolin

photo- Viktor Vlaesku
Гуендолин беше старомодна, но красива жена. Тя обичаше да предизвиква хората, да нарушава правилата и да рискува понякога единственото, което можеше да се окаже че има. Беше упорита в желанията си. А желанията и много често бяха невъзможни. Изискваше от хората да избират, поставяше ги в условия на солидни решения и въобще не беше леко с нейните изисквания. Понякога се запитваше защо беше такава. Какво я караше да проявява нетърпимост и защо винаги избираше не леките ситуации. Обичаше да се лута, да се губи, да се връща от начало. Така се зареждаше с желания, устоими на времето. Тя не спираше да желае даже когато каузата беше нищожна.

Един прекрасен ден Гуендолин срещна Марко. Марко беше типичен мачо. Обичаше жените и се забавляваше. Гуендолин изпита усещането за безкрайност във влечението си по този непознат мъж на средна възраст. Марко изпита неустоимо желание да завладее до край тялото на Гуендолин. И това никак не беше трудно. Очите на Гуендолин го искаха. Една вечер той я покани на вечеря. Те говореха безсмислено за смислените неща от живота. Но цялото им внимание беше да се изпитват с поглед, да обхождат телата си с очи, колкото това беше възможно на обществено място в този забутан малък американски град. Марко предложи да отидат в тях. Гуендолин прие. Те се разположиха удобно на канапето,пиха малко вино, и гледаха някаква програма по телевизията. След само някакви си нищожни минути, Марко започна да целува Гуендолин. Тя се съблече. Останаха до сутринта заедно в леглото. Беше толкова просто. Като че ли се познаваха отдавна. Закусиха. Излязоха. Разходиха се в гората. Прибраха се. Обядваха. И пак се целуваха. Ходиха на кино. Ходиха на брега на океана. Спаха в хотел, в тях, в апартамента й, в неговия апартамент. Той полудя от желания. Тя стана по- красива. По- дръзка и по- атрактивна. Той излъчваше секс, танци и пак секс. Така всичко достигна предела на страстта. Къде по нататък живота им можеше да продължи. Те бяха спряли да живеят животите си. Имаха само един. Техния. Тогава тя трябваше да замине. Далече през океана. Марко я последва, не можеше да си представи да се събужда сутрин без нея. Не можеше да си представи и да я има.
Eдин ден просто не се появи.
Гуендоли влезна в лудница.