-->
"Незная защо в
българския ежедневен речник думата мутант се възприема като нещо
негативно"
Влезнах в балетното училище случайно, първото кандидатстване се провали поради нелепата причина, че съм имала белег на лицето (от изгаряне на 3 годинки). Втория път ме приеха пак поради нелепата причина, че сам си направила пластична операция на белега. Също така скрих, че в паралелна позиция краката ми не бяха съвсем прави, по стандарта за балерина. Всичко това може би несъзнателно оформи в мене още от ранна детска възраст чувство за индивидуалност и безсмислена борба за доказване. По-късно тези две неща - лъжата и случайността ме научиха да приемам действителността (но не безропотно), която в зрелите ми абитуриентски години (1985г.) не изглеждаше никак перспективна.
Последвалите "нарочни" специализации в Америка и Западна Европа спомогнаха за разграничаване и ориентиране в безкрайното поле, съставляващо техники и стилове, методи и танцови предпочитания. Разбирах, че следвайки модата - губя индивидуалността, следвайки себе си - губя лесното.
След 1989г. имах шанса да започна да преподавам на 21 години, без да знам точно как да правя това и тъй като работех с група актьори, с тях можех свободно да експериментирам. Така започнах да търся моя начин за ефикасни движения, понякога удобни, понякога неудобни, за да освободя тялото си от 9 годишната постановка на балетната техника, закодирана дълбоко в тялото и съзнанието ми. Исках да бъда себе си и да не повтарям вече познатото.
Така хореографиите ми не можеха да се оприличат с никакъв конкретен стил и често в началото смущаваха колегите ми в България. Публиката обаче възприемаше спектаклите ми интуитивно и необременено от познания и опит. Тази ми индивидуалност беше оценена в Холандия, където спечелих първа награда за хореография и по-късно бях подкрепена няколко пъти от Гранд Театър, Хронинген. Така получих необходимата увереност, за да се боря за мястото си и на националната сцена.
За последните 20 години продуцирах, участвах и осъществих повече от 20 спектакъла, почти всичките с артисти на свободна практика от България и чужбина. Танцьорите още в началото на 20 век преминават границите и пътуват непрекъснато, сменяйки континенти. Да се говори за финландски танц или български танц е доста ограничена представа според мене, тъй като финландският или българският танц се прави от имена, а не от националности.
Темите които "експлоатирам" в моите постановки са обикновени, човешки, естествени реакции на моето ежедневие и личен живот. Веднъж получих комплиментите, че съм Чаплинова актриса и че хореографиите ми имат чувство за хумор, близко като това на героя Мистър Бийн.
Най-голямата ми награда са тези комплименти.
Учудва ме неразбирането, че даже и да няма текст, в невербалните представления също има много сериозна драматургия. Това дали искам да завърша спектакъла си с лице към публиката или с гръб, вече е statement. Това което тече извън думите, чрез действията е много повече силно усещане, отколкото коментарите с думи и изявленията за каквото и да било.
Класическият танц свързвам повече с външността и естетиката, красотата и виталността, докато модерният танц ми дава повече възможности за преподреждане на реалността, тъй като модерността е разрушаване на първичността на външната реалност.
В последните ми спектакли забелязвам дистанция към материала който създавам. Така се създава възможност за личностни интерпретации на наблюдаваното и преживяното. Приветствам непосредствеността на фактите, отколкото сензациозността чрез използването им. Не се интересувам от концепции за пространство, време и движения, защото смятам, че те съществуват в нас. Интересува ме повече интуицията, любовта, омразата, риска…Грозното ме пронизва дълбоко, като бръчки по лицето. Красивото ме разплаква, като невъзможност за повторение.
Танца след музиката е това, което би ме накарало да отворя широко очи.
Не си представям бъдещето му в клониране на индивиди, които покриват европейски стандарти. Вярвам в оцеляването на индивидуалността. Понякога за сметка на личността.
Изисква се голяма смелост да се "разголиш" пред публиката, да се представиш непосредствено, без да се натрапваш. Някои беше казал, че сцената не бива да се интерпретира. Тя се възприема като сензация и се улавя чрез тази емоция.
Наричам себе си хореограф мутант.
В английския речник mutant значи: „променящ се, изменящ се, който е резултат на промяна”. Незная защо в българския ежедневен речник думата мутант се възприема като нещо негативно.
Галина Борисова
София 20 ноември 2005
